О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4592 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С решение № 198 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 284/2023 г. на ОС-Монтана, имащо характер на определение съгласно чл.538, ал.2, изр. последно ГПК, е потвърдено решение № 88/28.03.2023 г. по гр. д. № 1005/2022 г. на РС-Лом, с което е оставена без уважение молбата на „УниК. Б. АД за определяне на срок по чл.51 ЗН, в който И. В. И. да заяви дали приема или се отказва от наследството, оставено от наследодателя В. И. Д., б. ж. на [населено място], починал на 18.03.2019 г.
Прието е, че въз основа на молбата на „УниК. Б. АД по чл.51 ЗН районният съд е насрочил съдебно заседание, като е предоставил на И. И. срок до съдебното заседание да заяви дали приема наследството, останало след смъртта на баща й, или се отказва от него. И. И. не е намерена на регистрирания постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], като призовките са върнати с отбелязване, че на този адрес няма сграда, а е паркинг. След служебна справка за наличие на трудови договори е постановено призоваване чрез работодател – „Джуник“ ЕООД, като призовката е върната невръчена с отбелязване, че на адреса по управление на дружеството се намира частен дом на сем. П. и няма фирмени знаци за наличие на фирма. Опит за връчване на призовките е направен и чрез пощата с обратни разписки, резултатът от който е същият. За проведеното на 24.01.2023 г. съдебно заседание призованото към наследяване лице И. И. не се е явила, като е призована по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес. Писмено заявление от нея по делото не е подадено. Съдът е извършил и служебна справка за наличие на вписан по реда на чл.49 ЗН отказ от И. И. от останалото от В. Д. наследство, но не е установено такъв да е вписан.
При тези данни въззивният съд е приел, че отказът на районния съд да определи срок по чл.51 ГПК е законосъобразен. Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия – чл.49 ЗН. В случай, че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл.51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Производството по чл.51 ЗН е охранително. В него лицето, което има право да наследява, следва да се призове, за да заяви приема или се отказва от наследството на наследодателя, което предпоставя неговото редовно уведомяване. Съгласно чл.540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на исковото производство. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите и на производството по чл.51 ЗН, свързани с това, че приемането на наследството - направо или по опис, и отказът от наследство, са актове, които зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване и представляват едностранни и неотменими волеизявления. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл.51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно, условие за което е личното му уведомяване. Поради това в производството по чл.51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник“, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС в този смисъл: определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., определение № 138 от 2.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2017 г., II г. о., определение № 460 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3616/2015 г., III г. о.; определение № 203 от 29.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1911/2015 г., I т. о., определение № 165 от 26.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2757/2018 г., II г. о., определение № 729 от 12.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1090/2023 г., I г. о. В случая И. И. е призована по делото по реда на чл.47, ал.1 ГПК, поради което не е налице личното й уведомяване с даване на срок за заявяване дали приема или се отказва от наследството и указване на последиците от неизпълнението. Вписването на тези обстоятелства относно приемане или отказ от наследство не може да се основава на предположения, още по-малко са налице основания за вписване приемане на наследството, в случай на липса на изявление на наследника, както се иска от банката. Последица от липсата на отговор на наследника при редовно връчено лично уведомление съгласно чл.51, ал.2 ЗН е изгубване правото да приеме наследството, равнозначно на отказ от наследство, като тези последици обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която същият е бил редовно уведомен с указанията по чл.51, ал.1 и в указания му срок не е отговорил.
Прието е, че първостепенният съд в хода на охранителното производство е извършил дължимите процесуални действия по движение на делото, като служебно установил регистрираните постоянен и настоящ адрес на призованото към наследяване лице, както и изискване на справка за регистрираните трудови договори, въпреки което лицето не е намерено и лично връчване не е извършено. Предвидените в ГПК възможности за лично връчване са изчерпани. Прието е за неоснователно поддържаното в жалбата, че съдът не е указал дължимото съдействие на молителя с оглед установения в чл.7 ГПК принцип на служебно начало в гражданския процес. В жалбата не се твърди, че банката разполага с информация за адреси на наследника, на които същият може да бъде намерен. За банката като заинтересовано лице остава открита възможността отново да сезира исковия съд с молба по чл.51 ЗН, евентуално да проведе процедурата по чл.59 ЗН.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от „УниК. Б. АД.
Жалбоподателят счита, че определението противоречи както на закона, така и на практиката на ВКС. Счита, че за производството по чл.51 ЗН се прилагат правилата на исковото производство, съгласно чл.540 ГПК, при което съдът дължи съдействие на молителя по аргумент от чл.7, ал.1 и чл.101, ал.1 ГПК.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1.Налице ли са предпоставките на чл.539 ГПК за прекратяване на производството по подадена молба по чл.51 ЗН, когато съответният съдебен състав констатира, че са направени многократни опити за връчване на съобщението с указанията по чл.51 ЗН, без реално връчване на лицето, призовано към наследяване.
2. В производството по чл.51 ЗН решаващият състав дължи ли на молителя съдействие за надлежното упражняване на процесуалните му права и задължения и при констатиране на затруднение за лично връчване на съобщението на призования към наследяване съдът следва ли да уведоми молителя, че такова е налице и да му даде възможност да съдейства, като предостави информация, документи или друго, по аргумент на чл.7, ал.1, изр.1 и чл.101, ал.1 ГПК.
По първия въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с решение № 301 от 21.08.2023 г. по н. д. № 352/2023 г. на ВКС, II-ро н. о. и определение № 1152/17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1569/2023 г. на ВКС, I-во г. о., а вторият въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него имало противоречива съдебна практика. Позовава се на протоколно определение № 113/15.03.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г. на РС-Карнобат, с което в подобна хипотеза съдът е оставил молбата по чл.51 ЗН без разглеждане, а не без уважение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу решение на въззивен съд, имащо характер на определение по аргумент от чл.538, ал.2, изр. последно от ГПК, с което се потвърждава решение по същество на охранително производство. Тази жалба се разглежда от ВКС в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното определение съответства на практиката на гражданска колегия на ВКС, според която последицата на чл.51, ал.2 ЗН – изгубване на правото на наследника да приеме наследството, възниква само ако той е бил призован лично в това производство. Тази практика е цитирана от въззивния съд.
Съгласно приетото в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос, от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно практиката на наказателна колегия на ВКС и в частност – посоченото от жалбоподателката решение № 301 от 21.08.2023 г. по н. д. № 352/2023 г. на ВКС, II-ро н. о., не обуславя противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Налице е практика на гражданска колегия на ВКС, според която в производството по чл.51 ГПК призованият към наследяване не може да се призовава чрез Държавен вестник, за да заяви дали приема или се отказва от наследство – в този смисъл изрично определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., на което въззивният съд се е позовал. Освен това въпросът за начините на призоваване в производството по чл.51 ЗН не е бил специално поставян пред наказателния състав, постановил решение № 301 от 21.08.2023 г. по н. д. № 352/2023 г. на ВКС, II-ро н. о., затова приетото в него, че това може да стане и по реда на чл.48 ГПК, е страничен извод, който не може да бъде приет за меродавен. Същинските мотиви на наказателния състав са съсредоточени върху въпроса дали правилно държавата е конституирана като правоприемник на починалия подсъдим, който има и качеството на граждански ответник, без преди това съдът да е приложил законосъобразно процедурата по чл.51 ЗН, като са приети за незаконосъобразни действията, с които предходната инстанция е зачела изявление на пълномощник на призованото към наследяване лице, без той да има изрично пълномощно да заявява от името на призования дали приема или се отказва от наследството, както и прилагането на последиците на чл.51, ал.2 ЗН, без наследникът да е бил лично уведомен за указанията на съда по чл.51, ал.1 ЗН.
Другият съдебен акт, на който се позовава жалбоподателят – определение № 1152/17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1569/2023 г. на ВКС, I-во г. о., е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК и също не представлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това въпросът за правомерния начин на призоваване на лицето, което трябва да заяви в производство по чл.51 ЗН дали приема или се отказва от наследство, е бил извън предмета на посоченото частно производство пред ВКС, затова не възниква противоречие между това определение на ВКС и обжалваното въззивно определение. В определенито на ВКС се приема, че на лицето, на когото е бил определен срок по чл.51 ЗН да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато както правото да обжалва решението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда на изгубване на правото да се приеме наследството, така и да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено. Този извод на ВКС по никакъв начин не означава, че в производството по чл.51 ЗН съдът ще действа правомерно, ако призове лицето по всички възможни начини, предвидени в ГПК.
И на последно място – след изменението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – ДВ, бр. 86/2017 г. противоречието в практиката на съдилищата не е основание за допускане на касационно обжалване, затова определение № 113 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г. на РС-Карнобат, с което молбата по чл.51 ГПК е оставена без разглеждане, а не без уважение, поради невъзможност за лично призоваване на лицето, което трябва да направи съответното изявление, също не може да обоснове допускането на касационното обжалване. Налице е практика на ВКС по този въпрос - определение № 37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2021 г., I г. о., в което е прието, че в когато молбата по чл. 51 ЗН с искане за определяне на срок е подадена от лице с правен интерес, не е допустимо съдът да прекрати производството със съображения, че наследникът е малолетен, а законният му представител бездейства, а законът предвижда молителят да приеме наследството само по опис. Прието е, че охранителното производство се прекратява само на основанията по чл.539, ГПК - когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта или молителят не бъде намерен на посочения адрес. Ако тези предпоставки не са налице, производството е допустимо и съдът се произнася с решение по съществото на правния спор. Същото ще важи и за производство по чл.51 ГПК, в което призованото лице не може да бъде намерено, за да му бъде връчена лично призовката. И в този случай съдът се произнася по същество по молбата, като я отхвърля, а не прекратява производството по делото. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с това определение на ВКС.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос, тъй като той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма колебание, че производството по чл.51 ГПК е охранително и дори да бъде отхвърлена молбата на сезиралото съда лице, то винаги може да подаде нова молба по чл.51 ЗН, когато установи и посочи на съда адреса, на който призованият наследник пребивава.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение, имащо характер на определение, № 198 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 284/2023 г. на ОС-Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: