О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1666
София, 04.04.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4675 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана, чрез адв. Д. Л., срещу решение № 137/07.06.2023г. по в. гр. д. № 119/2023 г. на Окръжен съд - Монтана, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са уважени предявените от Д. Е. Н. искове по чл.344, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед № РД-145/22.06.2022г. уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ и за присъждане на 2779,34 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 23.06.2022г. - 23.12.2022г.
Касаторът иска отмяна на въззивното решение с твърдение, че въззивният съд неправилно е приел за недоказани част от описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина и необосновано е заключил, че тежестта на наложеното наказание – дисциплинарно уволнение, не съответства на установените нарушения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса за задължението на въззивния съд в рамките на заявените от страните фактически обстоятелства да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на решението, а в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – този, изисква ли принципът на чл. 8, ал.1 КТ служителят изрично да извести работодателя за невъзможността си да се запознае с документите, във връзка с които следва да даде обяснения по чл.193, ал.1 КТ, предвид командироването му в друго населено място. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК - очевидна неправилност на решението.
Насрещната страна по жалбата – ищцата Д. Е. Н., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:
За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1, т.2 и 3 КТ, въззивната инстанция е установила, че описаните в процесната уволнителна заповед № 145/22.06.2022г., с която на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, окачествени като системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, са :
1. Липсват подписи на получатели в „Дневник заповеди“ срещу заповеди с № РД161/08.07.2021 г. и № РД-162/08.07.2021 г., № РД-46/23.03.2021 г., № РД-75/01.04.2022 г. и № РД-86/14.04.2022 г.
2. В регистъра за наложените санкции по чл.69 ЗООС липсва вида и размера на наложената санкция по НП С-6-342-1/15.02.2022 г. и не е вписано името на експерта, дал предложението за налагане на санкция по НП С-6-344-1/18.04.2020 г.
3. В регистъра на заявленията за достъп до информация и движението им на стр.105 не е вписано движението на писмо с изх. № ЗДОЙ – 5/23.02.2022 г. (не е довършено вписването дали е дадено разрешение или отказ за достъп до информация).
4. В Заповедната книга на заповедите за командировка не е попълнена стр.2, а са вписани само номера по ред от 105 до 112 включително, като същите номера са попълнени на страница трета заедно с останалите реквизити.
5. В регистъра на постъпилите сигнали и жалби по „зелен телефон“ и електронната поща на РИОСВ за 2021 г. за сигнали № 164, 171 и 173 липсва отбелязване на резултат от проверката. За номера от 165 до 170, 172 и от 174 до 178 липсва отбелязване в графи „дадено за проверка“, „резултат от проверката“, „основателна или неоснователна е жалбата/сигнала“. За 2022 г. за сигнали от 10 до 29 не са попълнени графите „резултат от проверката“, „основателна или неоснователна е жалбата“, а от № 30 до 40 не са попълнени графите „дадено за проверка“, „резултат от проверката“, „основателна или неоснователна е жалбата/сигнала“.
6. След 14.05.2021 г. Д. Н. не е съставила нито един контролен лист, респ. не е изпълнявала задължението си за осъществяване на контрол по законосъобразност на извършваните разходи и приходи в РИОСВ съгласно вмененото й задължение.
С писмо изх.№1970/14.06.2022 г. работодателят поискал обясненията на Н. досежно описаните в заповедта нарушения и й предоставил срок до 17:30 часа на 16.06.2022 г. С писмо вх. №3637/16.06.2022 г. Н. пояснила, че е в платен отпуск до 16.06.2022 г., и дала обяснения по част от нарушенията, а за друга част от тях – по т.1 и по т.3, заявила, че няма достъп до съответната документация. В тази връзка работодателят с писмо изх. №2046/20.06.2022 г. е определил срок за запознаване със съответната документация от 9:10 часа до 10:00 часа на 20.06.2022 и дал срок за допълване на обясненията до края на работния ден на 21.06.2022 г.
За периода от 17.06 до 22.06.2022г. Н. е била командирована да изпълнява задълженията си в изнесения офис на ответника в [населено място].
При така установеното, въззивният съд е приел, че по отношение на нарушенията по т.1 и т.3 от заповедта работодателят не е спазил процедурата по чл. 193, ал.1 КТ, тъй като в дадения срок за запознаване с документацията такова обективно не е могло да се случи, предвид факта, че за целия период ищцата не е била на работа в офиса, където документите се съхраняват, а на друго работно място, в друг град, където е била командирована от самия работодател.
По отношение на останалите нарушения, въззивният съд, след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, е приел, че пропуските в попълване на регистъра на наложените санкции по чл.69 от ЗООС са частични и представляват технически такива, а не нарушения на трудовата дисциплина; няма дублиране на записванията в книгата за командировъчните заповеди; липсват доказателства, при тежест на работодателя, как на практика протича обработването на преписка по сигнал или жалба, постъпили при ответника, а от утвърдените със заповед № РД 239/21.09.2021 г. вътрешните правила за реда за регистриране, движение и решаване на предложенията, сигналите и жалбите на гражданите и организациите, не може да се приеме, че неотразяването в регистъра в графите „резултат от проверката“ и „основателна или неоснователна“ (за жалбата/сигналът), се дължи на виновното поведение на изпълняващия длъжността „технически сътрудник“; ищцата е била определена формално като лице, което да бъде „финансов контрольор“ в РИОСВ-Монтана, не е извършвала присъщата за тази длъжност дейност, а и не би могла, предвид липсата на образователен ценз, изискуем за длъжността, поради което не може да й се вменят нарушенията по т.6 от уволнителната заповед. Така приетото е предопределило крайния извод на въззивната инстанция, че е налице единствено технически пропуск по т.2 от уволнителната заповед, от който няма установени неблагоприятни последици за работодателя и предвид чистото дисциплинарно минало на ищцата, наложеното наказание е в нарушение на чл. 189 КТ.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Нито един от поставените от касатора въпроси няма обуславящо значение за извода на въззивния съд за незаконност на уволнението.
Процесуалноправният за задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора е произволно зададен от касатора, доколкото не се сочи нито кои доказателства са останали необсъдени, нито кои доводи и възражения не са получили отговор в мотивите на решението.
Дали служителят е следвало да уведоми работодателя си за обективната невъзможност да се запознае с документацията, във връзка с която се изискват обяснения по реда на чл. 193 , ал.1 КТ, е въпрос, който не е обсъждан от въззивния съд. При всяко положение обаче, тезата на касатора, че принципът на добросъвестността изисква служителят да уведоми работодателя си за издадената от самия него командировъчна заповед, е несъстоятелна. Според константната практика на ВКС по приложението на чл. 193, ал.1 КТ ( вж. напр. решение № 221 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7639/2013 г., IV г. о.), единственото съдържателно изискване на разпоредбата е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. В тази връзка, когато исканите обяснения налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Такова съобразяване не е налице, когато срокът за даване на обяснения съвпада изцяло с време, през което работникът е командирован в друго населено място, където документацията, с която следва да се запознае, не се намира. Изводът на въззивния съд в този смисъл е в съответствие със създадената по приложение на чл. 193, ал.1 КТ съдебна практика.
В обобщение, липсва общият селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Подобен порок не се установява от съда, нито се обосновава от касатора.
При този изход на спора в настоящото производство, на ищцата се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1200 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137/07.06.2023г. по в. гр. д. № 119/2023 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана, [населено място] да плати на Д. Е. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1200 лева за разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: