Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С. Рахмани, [гражданство], чрез адв. Д.Р от Адвокатска колегия гр. С., против Решение №828/11.02.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №4511/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №2012/29.03.2019 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С оглед на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрисконсулт И.М, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила.
Участващият в производството по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение.
Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на С. Рахмани, [гражданство], против Решение №2012/29.03.2019 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното по делото решение административният съд е отхвърлил оспорването на лицето срещу процесния индивидуален административен акт.
При осъществения съдебен контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е било издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила. Административният орган изпълнил задълженията си по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички факти и обстоятелства, относими за правния спор. С оглед на така постановения резултат и материалната законосъобразност на акта, административният съд е констатирал, че в хода на административното производство от органа обстойно била разгледана бежанската история на лицето, както и представените доказателства, които не доказвали наличие на материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9, ЗУБ.
Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваният съдебен акт е постановен при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, фактическите установявания, въз основа на които, правилно са подведени под приложимата разпоредба от закона. Изведените от съда мотиви изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Р. Б се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно административният съд е приел, че причините, поради които чужденецът е напуснал страната си по произход – [държава], не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ.
Молбата за предоставяне на международна закрила, която касаторът е подал и съгласно, която е постановено процесното решение на председателя на ДАБ, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ. Жалбоподателят при проведените интервюта и при двете подадени молби е изложил твърдения в бежанската си история, които не сочат на наличие на риск за неговия живот или свобода в държавата по произход. Причините за напускането на [държава] се преценяват като икономически. Неоснователността на молбата по чл. 8 ЗУБ се обосновава и с констатираните противоречия и недостоверни данни, които лицето е дало при провеждане на интервютата през 2016 г. и 2018 година.
Административният съд задълбочено е изследвал и причините за предоставяне на статут на бежанец. Анализирал е ЗУБ и Женевската конвенция, съгласно които за него следва да са налице основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Правилно съдът е намерил, в какъвто смисъл са и правните му аргументи, че след като достоверността на твърденията на лицето не е достатъчно добре установена, то не е необходимо да се търсят конкретни и точни потвърждения на изложените факти, съмненията следва да се разрешават в полза на искащия убежище, освен ако няма основателни причини това да не се прави.
Съдът е приел, и че за лицето не е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ. Изводът му с оглед ситуацията в [държава], преценена включително и към датата на съдебното заседание – 14.11.2019 г., е правилен. С. Рахмани не сочи обоснована причина, поради която не е останал в [държава], попадаща в приложното поле на чл. 8 ЗУБ.
За да отхвърли молбата в частта за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът се позовава на фактите, които се съдържат в доказателствата по делото, включително протоколите от проведени интервюта, както и справките за [държава]. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, за правната уредба и за спазването на правата на човека.
Съдът е анализирал справките до делото за ситуацията в [държава] на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, като от съдържанието им е видно, че правилно в тях не се съдържат данни, въз основа на които да се направи извод, че насилието е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут на чужденеца независимо от липсата на доказателства за лично засягане. С оглед предмета на доказване съдът е счел, че част от данните на ВКБООН, представени в съдебното производство, са неотносими към случая на С. Рахмани, доколкото сочат селските райони като проблемни от гледна точка на сигурността, а жалбоподателят е родом от столицата [населено място]. Според съдържанието на справката ВКБООН положението в [държава]и в частност [населено място] не е непоносимо за цивилните граждани, които ако се върнат на тази територия биха били засегнати от конфликта. ВКБООН изтъква, че ангажиментът му към афганистанците, решили доброволно да се завърнат в [държава], не трябва да се възприема като оценка на сигурността и другите аспекти на положението в [държава] за лицата, подали молба за международна закрила в страните на убежище.
Административният съд е спазил и изискването на чл. 10, т. 3, б. "б" от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила и се е позовал при постановяване на съдебното решение на точна и актуализирана информация относно ситуацията на сигурност в държавата по произход. Съдът е анализирал всички източници на информация, относими към спора по делото и обосновано приема, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Доводите на съда за неоснователност на жалбата са обосновани с констатациите, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че в [държава] е налице "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство.
Съдът е постановил своя съдебен акт и на плоскостта на тълкуването, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело № С- 465/2007 - Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie, по преюдициално запитване за приложението на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 2, буква д) от същата директива, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност от посочените заплахи. Важността на това решение е възприето от първоинстанционния съд с оглед направения анализ на сигурността в [държава].
Състоянието на заплаха спрямо чужденеца съдът е преценил и от гледна точка на постановеното решение от 30.01.2014 г. на Съда на Европейския съюз С-285/2012 година. Според него съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б,”в”), когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Ситуацията на безогледно насилие от гледна точка на международното хуманитарно право, съответно към кой момент се дължи преценка и дали тя е такава и в [държава], е обсъдена от съда, съобразно решение от 15.11.1996 г. на ЕСПЧ по делото „Чахал” срещу Обединеното кралство, § 85 и § 86 от същото, както и решение от 28.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото „Саади срещу Италия” и § 133 от същото. От анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка - Human Rights Watch и Amnesty International съдът още веднъж основателно намира, че в страната не е налице безогледно насилие. Като е съобразил конкретните факти относно бежанската история на чужденеца и относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до обоснован правен извод за липсата на предпоставките по чл. 9 ЗУБ.
Посочената съдебна практика от касатора не се оспорва, но не може да бъде съотнесена към конкретната фактическа обстановка по настоящото дело.
По така изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №828/11.02.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №4511/2019 година. Решението е окончателно.