О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2492

Гр. София, 22.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.04.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4733/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ПГСС „Марко Марков“, с. Георги Дамяново, обл. Монгана срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр. д. №137/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. Г. – Т. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ , с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „учител теоретично обучение“, извършено на осн. чл.71, ал.1 КТ със заповед от 30.06.22 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Налице ли е прекратяване на тр. правоотношение, когато в срока на предизвестие на трудов договор за неопределено време се сключи допълнително споразумение между същите страни за друга длъжност при условията на чл.70, ал.1 и 2 КТ и служителят не е възразил и се е съгласил с допълнителното споразумение? 2.От значение ли е дали съществува, т. е. дали е продължено старото правоотношение между страните или е сключен нов трудов договор с оглед на забраната по чл.70, ал.5 КТ? 3. При преценка дали е нарушена разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ кои длъжности се имат предвид с оглед на множеството допълнителни споразумения при съпоставка на трудовите функции на длъжностите? 4. При определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ като санкционна мярка спрямо работодателя достатъчно ли...