Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.М, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат И.В против решение № 1878 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 1306/2019 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ– Варна и потвърденото с него разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Варна, с което на основание чл.54е, ал.4 във връзка с ал.1 от КСО е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2 457. 54 лева – главница, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа се, че към момента на осъществяване на юридическия факт на получаване на паричното обезщетение за безработица/ПОБ/ нормата на чл.54е, ал.1 от КСО е изключвала връщането на ПОБ на основание чл.225, ал.2 от КТ. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директора на ТП на НОИ-Варна чрез гл. юрисконсулт И.К в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съгласно действащата редакция на чл.54е, ал.1 от КСО след 01.01.2015 г. изключва връщането на ПОБ получено на основание чл.225, ал.2 от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на...