Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 46/18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 729/2019 г. по описа на Административен съд – гр. С. З, с което по жалба на И.М от [населено място] е отменен РА № Р-16002418006563-091-001/21.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 517/09.09.2019 г. на директора на посочената по-горе дирекция за определен за внасяне данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 573 лв. и лихви – 981,06 лв.; за 2013 г. в размер на 1 191,35 лв. и лихви – 621,99 лв.; за 2014 г. в размер на 303,35 лв. и лихви – 127,55 лв.; за 2016 г. в размер на 276,06 лв. и лихви – 55,22 лв. и за 2017 г. в размер на 794,22 лв. и лихви – 92 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ във връзка с чл. 10, ал.1, т. 6 ЗДДФЛ брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през данъчната година от всички източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като облагаем доход, а когато се установи, че доходът не може да бъде причислен към изброените конкретни доходи, същият следва...