Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) против решение № 6847 от 07.11.2016 г., постановено по адм. д. № 4135/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негова заповед № 18/08.01.2016 г. за прилагане на принудителна административна мярка - забрана на ЕТ "Д.В - Дъга" да прилага нелоялна агресивна търговска практика. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от ЕТ "Д.В – Дъга" жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – ЕТ "Д.В – Дъга" не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че служители на Регионална дирекция - София при КЗП са извършили проверка в търговски обект - книжарница „Дъга“ в гр. Д., стопанисван от ЕТ "Д.В – Дъга", във връзка с изпълнение на план-програма за дейността на ГД „Контрол на пазара“. В хода на проверката служителите са установили, че в обекта се продават ученически бележници в комплект, съдържащ ученическа книжка (бележник) + ученическа лична карта (карта) + подвързии за тях на обща стойност 0,80 лв. Върху бележника и картата има фабрични цени в размер на 0,30 лв. и съответно 0,05 лв., за подвързиите не е посочена цена за брой извън комплекта. Търговецът е представил фактура, от която е видно, че е закупил артикулите в комплект и, съответно, ги продава в такъв.
Административният орган е приел, че е осъществен състава на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з, предл. 2, вр. с чл. 68и, т. 1 ЗЗП, тъй като потребителят е лишен от възможност да закупи самостоятелно един от артикулите.
С оспорената пред първоинстанционния съд заповед №18/08.01.2016 г. председателят на КЗП е забранил на търговеца да прилага нелоялната агресивна търговска практика. В мотивите органът е посочил, че, предлагайки конкретните стоки само в комплект, търговецът, чрез принуда, отнема свободата на избор на средния потребител по отношение на стоката, с цел да го насърчи да закупи комплект от артикули, които в действителнст се предлагат за продажба поотделно.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че търговецът е действал добросъвестно, тъй като е предлагал стоките в комплект, така, както ги е закупил от доставчика. Не е действал с принуда, тъй като потребителят е свободен в избора си да закупи комплекта или не. Решението е неправилно.
Не е спорно по делото, че е налице търговска практика по смисъла §13, т.23 ДР ЗЗП, изразяваща се в търговска инициатива за продажба в комплект на ученическа книжка (бележник) и ученическа карта, заедно с подвързии. Същата е „агресивна“, съгласно определението на чл.68з ЗЗП, доколкото потребителят е принуден да закупи в комплект артикули, които се продават поотделно, без да има възможност да се възползва от свободата да закупи единствено нужния му продукт. От значение за определянето на практиката като агресивна е периодът от време на реализирането й - първите дни от новата учебна година /съгласно констативния протокол проверката е извършена на 17.09. 2015 г./; мястото - магазин за канцеларски материали и ученически пособия; характера и настойчивостта на търговската практика. Тези факти са принуждаващи потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност да отлага покупката и краткия срок за вземане на решението.
Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика, разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики - "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като такива.
Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст, като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика – чл. 68з ЗЗП и чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО.
Със специалната разпоредба на чл. 68и, т. 1 ЗЗП се определят елементите от фактическия състав на агресивна търговска практика. При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост.
В случая търговецът не отрича, че посочените артикули се предлагат за продажба единствено в комплект, въпреки че върху всяка стока има единична цена. Без значение за правния спор е обстоятелството, че е закупил от доставчика процесните артикули като комплект, тъй като закупуването им в комплект или като отделни артикули е предмет на търговски взаимоотношения и договорки между търговските дружества и няма пречка артикулите от закупения комплект да се продават отделно от търговеца на потребителите.
Съласно чл. 4, т. 61 и т. 62 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета отм. , във вр. с чл. 17, т. 3 и чл. 16, т. 10 ЗНП (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) отм. , както и чл. 31, приложение № 4, т. 33 и т. 34 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование във вр. с чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 10 от Закон за училищното и предучилищното образование, част от видовете документи, които учениците следва да притежват, са: ученическа книжка и ученическа лична карта. Тъй като ученическата книжка и ученическата лична карта са нормативно установени документи за ученика, то всеки ученик следва да ги притежава в началото на учебната година. Следователно, потребителят е длъжен да закупи посочените документи, а използвайки описаната по-горе търговска практика, търговецът принуждава потребителя да закупи всички продукти от ученическия комплект от този търговец, без да има възможност да се възползва от свободата на избор, закупувайки само нужния продукт. По този начин се променя или е възможно да се промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска практика. Задължението за закупуване на посочените документи, периодът от време (първите дни от новата учебна година), характерът и настойчивостта на търговската практика в действителност принуждават потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност за отлагане на покупката и краткия срок, в който е необходимо да вземе решение и да извърши тази покупка
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна.
Предвид изяснената фактическа обстановка, на основание чл. 222, ал.1 АПК съдът следва да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на ЕТ "Д.В - Дъга" като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв., на основание чл.143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.144 АПК, вр. чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ. Процесуално представителство пред първоинстанционния съд не е осъществено и разноски за тази инстанция не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6847 от 07.11.2016 г. по адм. д. № 4135/2016 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Д.В – Дъга" с адрес в гр. Д. срещу заповед №18/08.01.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА "Д.В – Дъга", гр. Д., ул. "Трети гвардейски полк" №66 да заплати на Комисията за защита на потребителите направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/. Решенеито е окончателно.