№ 449

гр. София, 01.02.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 4918 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. А., чрез процесуалния му представител адв. Д. С., срещу въззивно определение № 1670/08.02.2023 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 645/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение № 27884/21.10.2022 г. по гр. д. № 31540/2021 г. на Софийския районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо и е върната исковата молба на ищеца.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. Изложени са доводи, че определението е постановено от незаконен състав.

В изложението си касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) „липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, пар. 3, б „б“ от Д 2012/27/ЕС с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или недопустимост е на издадената заповед по чл. 410 ГПК“; 2) „в какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128. ал. 1 ГПК, за да се издаде заповедта по чл. 410 ГПК“; 3) „как се формира вътрешно убеждение на състава след като не се издава съдебен акт – определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК“; 4) „заявлението да се издаде заповед по чл. 410 ГПК приравнена на ценна книга ли е, че съставът я разглежда само от външна страна, като не изследва произхода на дълга“; 5) „как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи след като не е приложен по делото“; 6) „заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК“; 7) „несъответствието по основание и размер в т.12 от заявлението и заповедта за изпълнение води до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост“; 8) „когато е предявено чуждо вземане, на ФДР за дяловото разпределение, по което задължено лице е „Т. С. ЕАД, арг. на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло, или в тази й част“; 9) „в случай, че е недопустима изцяло или в тази й част заповедта за изпълнение, кога се преклудира възражението за недопустимост - с отговор на получената заповед; с отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК; с първото о. с.з след получаване на СТЕ; с първото действие след научаване за предявеното чуждо вземане“; 10) „до какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата, когато взискателят не е посочил ЮФ правопораждащ договорното отношение с длъжника“; 11) „кои са критериите, които отличават съдебното решение от политическото“; 12) „постановено политическо решение от съдебен състав нищожно ли е“; 13) „какъв е съдебният акт (определение) постановен в нарушение на собствено си тълкувателно дело“.

Ответната страна по жалбата „Т. С. ЕАД, чрез юрк. А. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

Производство по гр. д. № 31540/2021 г. по описа на Софийския районен съд е било образувано по искова молба, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.12.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 80756/2015 г. по описа СРС. Със заповедта е разпоредено А. Б. А. да заплати на „Т. С. ЕАД сумата 1 352,61 лв. - за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода 28.12.2015 г. до изплащане на вземането; сумата 157,12 лв. - лихва за забава за периода 30.06.2013 г. - 09.12.2015 г., както и сумата 80,19 лева - разноски в заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 25.04.2016 г. съдът е указал на заявителя (чл. 415, ал. 1 ГПК), че може да предяви иск за вземанията си. Предявените установителни искове за вземанията са предмет на образуваното гр. д. № 31813/2016 г. по описа на Софийския районен съд. Постановеното по цитираното дело решение № 479392/29.08.2018 г. е обжалвано пред СГС и производството не е приключило.

При тези данни въззивният съд е посочил, че искът за прогласяване нищожността на съдебен акт е извънреден, извънинстанционен способ за проверка на влезли в законна сила съдебни решения. Със същият ищецът цели отпадане на силата на присъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва страните по делото. Исковият ред по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебен акт е самостоятелна форма на защита, която може да бъде реализирана и след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан. Иск за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение също е допустим, като същият може да бъде предявен на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение, и при същите условия, които съдебната практика приема за приложими към съдебното решение. Заповедта за изпълнение обаче следва да е влязла в сила. В случая процесната заповед не е влязла в сила, тъй като е налице висящо производство по чл. 422 ГПК, в което могат да се разгледат и възраженията срещу валидността й. В заключение е направен извод, че настоящото производство е процесуално недопустимо и правилно е било прекратено от първоинстанционният съд.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за селектиране на жалбата.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правния въпрос и в тези рамки касационната инстанция е длъжна да осъществи проверката за наличието на основания за допускане на касационния контрол. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи във връзка с формулираните въпроси и с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Изложението към частната касационна жалба съдържа въпроси, които не удовлетворят общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са без конкретна връзка с решаващите изводи на въззивната инстанция. Това е достатъчно основание да не се допусне касационния контрол.

При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното определение, такива не могат да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в частната касационна жалба, нито от съдържанието на съдебния акт. Хипотезите на нищожност на съдебния акт, развити в съдебната практика, в случая не са налице. Следва да се посочи, че съдията-докладчик по делото, както и останалите членове на съдебния състав, са определени според установените правила, които допускат съществуването на постоянни тричленни въззивни състави в общите съдилища. Не е налице и вероятност определението да е недопустимо, като постановено при отсъствие на абсолютни процесуални предпоставки или при наличие на отрицателни такива.

Не се констатира обжалваното определение да е очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не могат да обусловят наличието на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същите са неотносими за производството по чл.288 ГПК.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че решаващите изводи на въззивната инстанция са в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (вж. – решение №123/04.04.2012 г. по гр. д.№777/2011 г., І г. о., решение № 131/ 01.06.2021 г. по гр. д. № 3652/2020 г., III г. о., определение № 64/23.01.2015 по ч. гр. д. № 141/2015 г., ІV г. о., определение № 58/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 400/2022 г., IV г. о. и др.). В цитираните съдебни актове е посочено, че заповедта за изпълнение няма характера на съдебно решение, но тя съставлява съдебен акт, който има някои от последиците, присъщи на решенията, разрешаващи отнесен до съда правен спор. Влязлата в сила заповед има изпълнителна сила и не допуска същият спор да бъде отнесен за разрешаване по исков ред от съда, освен при новооткрити обстоятелства и доказателства. С оглед на това, нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника по реда на чл.270, ал. 2 ГПК, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК цели отпадане на силата на пресъдено нещо, респективно изпълнителната сила, с която влезлият в сила съдебен акт обвързва страните по делото. Доколкото исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожни съдебни актове, тя може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. В случая, длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК и е образувано производство по реда на чл. 422 ГПК, което не е приключило с влязло в сила решение. В хода на това производство съдът е длъжен да разгледа и възраженията срещу валидността на заповедта за изпълнение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1670 от 08.02.2023 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 645/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено определение № 27884/21.10.2022 г. по гр. д. № 31540/2021 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството делото и е върната исковата молба на ищеца

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.