Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 1524 от 06.07.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 1001/2015 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-08-1401728-091-01 от 17.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 25 от 12.03.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Касаторът излага съображения за немотивираност на обжалвания съдебен акт и оспорва мотивите на съда по приложението на чл.50, чл.51, ал.1, т.1 ЗКПО и т.2 от СС 38 „Нематериални активи“. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

О. [] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Стопански двор, оспорва жалбата в писмен отговор от 10.08.2015 г. чрез адв. И.С.П за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА на [фирма] са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2008 г. в размер на 13 191.53 лв. и за лихви за забава в размер на 8259.13 лв. в резултат на непризнато право на преотстъпване на данъка по чл.179, ал.2...