Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Д., от [населено място], подадена чрез адвокат С. Р против решение № 741 от 22.04.2015 г. по адм. дело № 2589/2013 г. на Административен съд – Бургас. И. се съображения за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че в ревизионното производство не са събрани доказателства за укрити приходи от лицето, а напротив вещото лице е установило, наличие на излишък за 2011 г. Наведени са доводи относно неправилното прилагане на нормата на чл. 124а от ДОПК, за периоди преди влизането й в сила. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт, а в условията на евентуалност – връщане на делото на друг състав на административния съд. Претендира и присъждане на разноски, направени пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ Б. при ЦУ на НАП в писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея съдебно решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на С. Т. Д. срещу ревизионен акт № 201300754/18.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД – Б. на НАП, в частта, в която е потвърден с решение № 281/17.09.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Б., при ЦУ на НАП, с който...