Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП против решение № 1226 от 16.06.2015 г. на административен съд - П., постановено по адм. дело № 1472/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 16251100133 от 23.04.2012 г. в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер от 679 250.03 лв. по общо 120 фактури, издадени от [фирма] ведно с прилежащите лихви; в частта на корпоративен данък за довнасяне за 2005 г. в размер на 83 760.45 лв. и прилежащите лихви в размер на 63 460.25 лв.; в частта на корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. в размер на 21 502.26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 13 458.13лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С огледа изхода на спора моли да се вземе предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез адв.И. К, оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение по съображения изложени в писмен отговор от 28.07.2015 г. по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218,...