7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3583

София, 12.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 5288 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Т. Б.-Б., със съдебен адрес в [населено място], представлявана от адв. В. В., против въззивно решение № 4707 от 31 август 2023 г., постановено по в. гр. д. № 5810/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20207073 от 3 ноември 2021 г., постановено по гр. д. № 22223/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за уважаване исковете на Б. против „ЧЕЗ разпределение България АД по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, и вместо него са отхвърлени исковете за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Б., извършено със заповед № CB-DOC-865/04.03.2021 г. на членове на Управителния съвет на „ЧЕЗ разпределение България АД, за възстановяване на Б. на работа на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на район/оперативен център – заместник ОЦ: ЮГ-ЗАПАД“ в направление „Реализация, ремонти и нови присъединявания“, дирекция „Реализация на инвестициите“, и за осъждане на „ЧЕЗ разпределение България АД да й заплати обезщетение от 11652,48 лева за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 04.03.-04.09.2021 г., ведно със законната лихва, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че не е обсъден доказателственият материал и липсват на мотиви по някои съществени елементи от спорното правоотношение; делото е решено при неизяснена фактическа обстановка; решението е и необосновано, защото направените правни изводи противоречат на възприетата фактическа обстановка. Твърди се, че решението е очевидно неправилно. При разглеждане на делото не бил осигурен справедлив и равнопоставен процес, тъй като били обсъдени само аргументите и доказателствата, подкрепящи тезата на ответника. Неправилно съдът не е възприел част от изложените от касаторката възражения, наведени в първоинстанционното производство; формирал е противоречив извод, че районният съд е обсъдил всички представени писмени и гласни доказателства по делото, поради което въззивният съд не ги е обсъдил, а е достигнал до противоположния извод по отношение на тях. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че съдържанието на констативен протокол № 1026431 от 17.02.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия за обект на потребление – къща, с титуляр на партидата и потребител А. Б., който е подписан от служител на МВР и представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, не е опровергано от Б. в хода на съдебното производство, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Със становище вх. № 25097590/08.06.2021 г. Б. е оспорила истинността на доклад от М. К., доклад от Ф. Й., констативен протокол № 1026431/17.02.2021 г., извадка за дневно потребление на енергия от Б., извадка от Етичния кодекс и четири броя снимки, тъй като тези частни писмени документи са съставени за целите на процеса и е поискала да бъде открито производство по чл. 193, ал. 3 ГПК, по което искане районният съд е следвало да се произнесе след разпита на свидетелите. След запознаване с представените, приети и оспорени доказателства въззивният съд е следвало по свой почин да допусне изготвяне на техническа експертиза за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Въззивното решение е очевидно неправилно и в частта за присъдените разноски, защото на „ЧЕЗ Р. Б. АД, представлявано от юрисконсулт, били присъдени разноски съгласно Наредба № 1 от 9 юли за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в противоречие с приетото изменение на ал. 8 на чл. 78 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Освен това решението е немотивирано и противоречи на съдебната практика. Ответникът не е провел главно доказване, тъй като е представил констативен протокол и свидетелски показания, по отношение на които своевременно е направено възражение по чл. 172 ГПК, но то е останало необсъдено от въззивния съд. Съдът е приел за доказани посочените обстоятелства в оспорения констативен протокол единствено въз основа на свидетелските показания. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от юрк. Ф. Г., в отговор на касационната жалба излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

По делото е установено, че по безсрочен трудов договор А. Б.-Б. е заемала длъжността „ръководител на район/оперативен център – заместник ОЦ: ЮГ-ЗАПАД“ в направление „Реализация, ремонти и нови присъединявания“, дирекция „Реализация на инвестициите“ в „ЧЕЗ Р. Б. АД. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 6020-1375/17.07.2020 г. на членове на Управителния съвет на ответното дружество чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено поради извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като при извършена проверка на 17.02.2021 г. от екип от служители на отдел „Нетехнически загуби“ на „ЧЕЗ Р. Б. АД било установено нерегламентирано използване на електрическа енергия в обект (къща) в [населено място],[жк], регистриран в клиентската информационна система на дружеството с съответни уникален номер на точка на измерване и абонатен номер, с титуляр на партидата А. Б.. Установено е нерегламентирано присъединение към електроразпределителната мрежа, в резултат на което консумираните количества електрическа енергия от клиента не се измерват от средство за търговско измерване/електромер. Направено било присъединение преди средството за търговско измерване/електромер, изпълнено с проводник тип „AL/R“ със сечение 4x16 кв. мм (три разнородни фази и неутрала), като захранващият усукан кабел за електрическото табло преминава първо през кухината на стълба, след което подземно влиза в ПВЦ тръба и чрез нея в имота на клиента, където е направено присъединението, след което излиза обратно през ПВЦ тръба и захранва електрическото таблото с електромерите в него. Поради свързването преди средството за търговско измерване/електромер не се измерва и отчита цялата консумирана електроенергия, която влиза по незаконно присъединения кабел и захранва къщата на Б.. С поведението си, изразяващо се в бездействие и неинформиране на своя работодател, Б. му е причинила финансови загуби от неотчитането и незаплащане на реално консумираната електрическа енергия; дадените обяснения от нея не съдържат доказателства, оборващи установеното виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е спазил формалните изисквания на чл. 193 и чл. 194 КТ; оспорената заповед за уволнение е постановена при спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ. За неправилен е счетен извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установен по категоричен начин фактът, че ищцата е извършила твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Въз основа на свидетелските показания, ценени при условията на чл. 172 ГПК и кредитирани като дадени в резултат на преки впечатления при извършената проверка, съдът е стигнал до противоположния извод - в резултат от промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване/електромер не се измерва и не се заплаща цялото количество електрическа енергия, консумирано от клиента; свидетелските показания се подкрепят от констатациите, обективирани в констативен протокол № 1026431/17.02.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия за процесната къща, който е подписан от служител на МВР и представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК; неговото съдържание не е опровергано от Б. в хода на съдебното производство, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При преценката на доказателствата съдът счита, че по делото е доказано освен извършеното нерегламентирано присъединение към електроразпределителната мрежа, също и фактът, че ищцата е знаела за промяната на схемата на свързване/присъединяване на проводник преди средството за търговско измерване/електромер в имота, защото според свидетелските показания направата на незаконното присъединение изисква достъп до вътрешните инсталации на обекта. Прието е, че поведението на Б. съставлява неизпълнение на вмененото й задължение по чл. 1 от Етичния кодекс на „ЧЕЗ Р. Б. АД; нарушила е и принципа за лоялност. С оглед на това поведението й е определено като нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя (нарушение по чл. 187, т. 8, предл. първо КТ); увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства (нарушение по чл. 187, т. 9 КТ); неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в приети от работодателя вътрешни правила – Етичен кодекс (нарушение по чл. 187, т. 10 КТ). Съдът приема, че са извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като в случая са отчетени негативните последици, които са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; при избора на наказание работодателят се е ръководил от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушенията (определяща се от значимостта на неизпълнените задължения и формата на вината - в случая умисъл), както и обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на Б., които обосновават наложеното наказание „уволнение”.

Касационният съд приема, че при тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, очертани в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

С първите два въпроса се пита частен или официален е документ, който е подписан от служител в изпълнение на вътрешнослужебна заповед и обективира изпълнение на служебните задължения като част от служебното правоотношение, и следва ли съдът да приеме за доказани фактите, обективирани в официалния документ, който е и свидетелстващ такъв, в случай че съдържанието на този документ е опровергано по предвидения за това ред в разпоредбата на чл. 193 ГПК и/или по общия ред за доказване по ГПК. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС според решение № 270 по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о., решение № 136 по гр. д. № 6554/2014 г., ІV г. о. и решение № 91 по гр. д. № 4243/2018 г., ІV г. о. Въпросите нямат претендираното от касаторката значение, тъй като не адресират решаващ извод на въззивния съд. Първият въпрос предполага теоретичен отговор относно това кои документи са официални и кои - частни, поради което не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос е поставен във връзка с възприетото от съда, че е доказано извършеното нерегламентирано присъединение към електроразпределителната мрежа, в резултат на което не се измерва и не се заплаща цялото количество потребена електрическа енергия в къщата на ищцата, както и че същата е знаела за промяната на схемата на свързване/присъединяване на проводник преди средството за търговско измерване/електромер в имота, защото направата на незаконното присъединение изисква достъп до вътрешните инсталации на обекта. За да стигне до този извод обаче съдът се е позовал на събраните гласни доказателства, като е отбелязал, че установените въз основа на свидетелските показания обстоятелства се подкрепят и от посоченото в констативен протокол № 1026431/17.02.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия за процесната къща, подписан от служител на МВР, който представлява официален документ. Поради това, независимо какво разрешение ще се даде на поставените въпроси, не би се постигнала промяна в основния извод на съда, обусловил отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Съобразяването на дадените в цитираната съдебна практика разрешения в този случай не е необходимо.

На следващо място се поставят въпросите неправилни ли са изводите на съда за доказаност на съдържанието на констативен протокол, когато от насрещното доказване на другата страна се установи основателно съмнение в достоверността на изложените констатации в него, макар същият да е официален документ, и доказани ли са спорни факти по делото, за които свидетелят е узнал от трети лица, без да присъства при осъществяването им, и може ли въз основа на тези свидетелски показния съдът да приеме за безспорно установени фактите, за които са дадени. Тези въпроси също не могат да обосноват допускане на касационния контрол, защото касаят правилността на въззивното решение и отговорите им изискват преценка на факти и доказателства, каквато не може да бъде направена в производството по селекция на касационната жалба. Отделно от това, въпросът за свидетелските показания не е изведен от мотивите на въззивния съд, защото същият не е приел, че са установени факти въз основа на показанията на свидетел, узнал за тях от трети лица.

Формулирано е питането необосновано ли е въззивно решение, в което второинстанционният съд, макар да приема напълно констатациите на първоинстанционния съд, достига до противоположни изводи по отношение на тях. Поддържа се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 800 по гр. д. № 776/2009 г., ІV г. о., решение № 17 по гр. д. № 2253/2020 г., ІII г. о., решение № 99 по гр. д. № 2331/2018 г., І г. о. и решение № 63 по гр. д. № 2296/2018 г., ІI г. о. В сочената съдебна практика, както и в други решения, служебно известни на настоящия съдебен състав, се приема, че въззивният съд като инстанция по съществото на правния спор в рамките, очертани във въззивната жалба, е длъжен да изложи в мотивите към решението си своята преценка на всички събрани по делото относими и допустими доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, както и направените въз основа на тази преценка свои обосновани фактически констатации, като посочи кои обстоятелства приема за установени по делото, а също и своите правни изводи по същество на спора, като обсъди и даде обоснован отговор на направените от страните възражения и доводи. В съответствие с трайната практика въззивният съд е дал своето разрешение по спорния предмет на делото, като е изложил кои факти намира за установени и въз основа на кои доказателства, както и до какви правни изводи е стигнал при установената фактическа обстановка. Несъгласието на касаторката с анализа на доказателствата и изводите на съда, както и твърденията за необоснованост на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, в случай че бъде допуснато касационно обжалване. Предвид изложеното, и този въпрос не е годен да доведе до допускане на касационно обжалване.

На последно място са поставени въпросите етичен кодекс, приет от работодател – юридическо лице, представлява ли нормативен или поднормативен акт, и нарушение на Етичен кодекс, представляващ частен документ, издаден от работодателя, може ли да послужи като единствено основание за налагане на дисциплинарно наказание по Кодекса на труда, който несъмнено е нормативен акт. Видно от мотивите към въззивното решение, въззивният съд не се е произнасял по въпроса за характера на етичния кодекс, като не е приел и че нарушението на този акт на работодателят е единственото основание за налагане на дисциплинарно наказание. След обсъждане на установените по делото факти съдът е посочил поведението на ищцата кои нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 КТ съставляват. Намерил е, че това са нарушенията по чл. 187, ал. 1, т. 8 и 9 КТ, а неизпълнението на задължения, предвидени по етичния кодекс, е приел за съставляващо нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, която разпоредба не въвежда изискване да не е изпълнено задължение, предвидено единствено в нормативен или подзаконов нормативен акт. Ето защо не се обосновава допускането на касационно обжалване и по тези въпроси.

Накрая, неоснователно се поддържа от касаторката, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не се установява наличието на нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение да се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 4707 от 31 август 2023 г., постановено по в. гр. д. № 5810/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА А. Т. Б.-Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, да заплати на „Електроразпределение М. З. , ЕИК [ЕГН], сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: