О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 272

Гр. София, 22.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на 19 януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №5296/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. Чл. 307, ал. 1ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ДИ ЕНД ДИ 08“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Ц. И. и от последната -в лично качество, чрез адв. Н. И. от САК срещу определение №3050/16.10.2023г. по [населено място] №4145/2023 г. на ВКС, II г. о., с което молбата им за отмяна на основание чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение №2489 от 16.05.2023 год. по в. гр. д. № 6422/2022 год. на СГС е оставена без разглеждане, а производството по гр. д. № 4145/2023год. на ВКС е прекратено. Жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение №2489/16.05.2023г., постановено по въззивно гр. д. №20221100506422 по описа на СГС, II- ри въззивен състав. Излагат, че решението е било необжалваемо и е влязло в законна сила в деня на постановяването му, поради което са били лишени от възможността да обжалват същото и на това основание са депозирали молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение пред ВКС. Съдебният състав на ВКС, разгледал молбата за отмяна, е преценил, че в обсега на отмяната на влезли в сила съдебни решения не попадат решенията по чл. 436 ГПК, позовавайки се и на ТР №6 от 20.05.2022г. по тълк. дело № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС, и на това основание е оставил без разглеждане същата. Жалбоподателите считат, че по този начин са лишени от законните им права и по никакъв начин не могат да се защитят, поради което молят обжалваното определение на ВКС да бъде отменено като се уважи молбата им за отмяна, тъй като при произнасянето от съдебния състав на СГС по въз. гр. дело № 6422/2022г на СГС - ЧЖ - 2 В състав са допуснати множество процесуални нарушения, подробно изложени в частната жалба.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по молбата „ОББ“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Ев. Н. оспорва същата като твърди, че липсват основания за отмяна на влязлото в сила решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП.

Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по нейната основателност, съставът съобрази следното:

С молбата по чл. 307 вр. чл. 303 и сл. ГПК, по която е образувано производството пред ВКС, се иска отмяна на влязлото в сила решение №2489 от 16.05.2023 год. по в. гр. д. № 6422/2022 год. на Софийски градски съд, постановено по подадени от молителите в качеството им на длъжници в изпълнителното производство жалби срещу постановление на съдебния изпълнител от 30.03.2022 год. за възлагане на недвижим имот и разпореждане от 29.03.2022 год., с което съдебният изпълнител отказал извършване на нова оценка на имота. С постановеното в производството по чл. 435 и сл. ГПК решение са оставени без уважение жалбите им от 26.04.2022 год. по изп. д. № 1545/2018год. на ЧСИ С. П. срещу постановлението му от 30.03.2022год. за възлагане на недвижим имот - офис № 7 с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място],[жк], ул. 400, № 56 и срещу разпореждането на съдебния изпълнител от 29.03.2022 год., с което е отказал извършване на нова оценка на имота по реда на чл. 485 ГПК. Молителите искат отмяна на горното влязло в сила решение, на основание чл. 303 ГПК, по подробно изложените в молбата съображения за допуснати процесуални нарушения.

С обжалваното определение, съставът на ВКС, II г. о. е оставил без разглеждане молбата, след като е съобразил, че според задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 на ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС отмяна на съдебно решение, с което са отхвърлени жалби срещу актове на съдебния изпълнител в образувано изпълнително производство по реда на чл. 303 ГПК е недопустима, както и, че според разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 20.05.2022 год. по т. д. № 6/2020 год. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижим имот след извършена публична продан не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Проверката за допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК.

С т. 3 на ТР № 7/31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решенията на окръжен съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, озаглавена Отмяна на влезли в сила решения. Разяснено е, че отмяната по посочения ред е процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право. Посочено е, че съдебните решения, постановени в производство по чл. 435 - чл. 438 ГПК по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо, тъй като предметът на производството са незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител, който по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право и решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Доколкото с молбата по чл. 303 ГПК се иска отмяна на влязло в сила решение постановено по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, то същата се явява недопустима съобразно т.3 от посоченото Тълкувателно решение, тъй като актът, срещу който е насочен не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК.

Във връзка с изложеното от частния жалбоподател, че поради обстоятелството, че решението не е подлежало на обжалване, е бил лишен от правото да се защити, следва да се посочи, че според задължителните разяснения на ОСГТК, отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната.

Изводът за недопустимост на молбата за отмяна се потвърждава и от последващото Тълкувателно решение №6 от 20.05.2022г. на ВКС по т. д. №6/2020г., с което ОСГТК изрично приема, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти. Според разясненията, съдържащи се в този задължителен акт, производството по Глава ХХІV ГПК е специален извънреден способ с ограничен обхват за контрол на неправилни решения, лимитиран в изчерпателно изброени основания – чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, засягащи единствено и само процесуални нарушения, чието отстраняване трябва да обезпечи законосъобразност на съдебния акт, чрез възстановяване висящността на производството и антиципиране на съдопроизводствените действия към минал момент с цел законосъобразното им провеждане. Антиципирането на производството в резултат на отмяната на неправилния акт и възобновяване на съдопроизводствените действия мотивира аргумента за недопустимост на отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК спрямо постановленията за възлагане. Прилагането на отмяната би създало предпоставки за удвояване на контрола върху законосъобразността на атакуваното постановление на съдебен изпълнител, като освен възможността за обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, ще създаде възможност за отмяната му по реда на чл. 307 ГПК. При позитивен изход на процеса по чл. 307 ГПК, предвид неговите особености – възобновяване на действията пред съдебен изпълнител, при неограничените възможности за пролонгиране на производството назад във времето /сроковете по чл. 305 ГПК/, процесът пред съдебен изпълнител може да се върне към момент, в който изпълнителното производство е приключило или е във фаза, при която страната няма да има интерес от отмяната.

Подробно изложените от жалбоподателите твърдения за незаконосъобразност на действията, извършени от ЧСИ във връзка с издаване на постановлението за възлагане не могат да мотивират допустимост на молбата, тъй като за приложимостта на извънредния способ за отмяна следва да се установи кумулативното наличие други предпоставки: влязло в сила решение, основанията по чл. 303, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК.

Влязлото в сила решение на СГС, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 435 ГПК по жалба на същите лица срещу действие на ЧСИ не попада сред лимитираните актове за отмяна по чл. 303 ГПК, поради което и молбата на „ДИ ЕНД ДИ 08“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Ц. И. и от последната -в лично качество е недопустима.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което същата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство се прекратява - следва да се потвърди.

Водим от горното, състав на ВКС, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3050/16.10.2023г. по гр. д. №4145/2023 г. на ВКС, II г. о.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: