4

№ 472

гр. София, 12.07. 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Р. С. като разгледа гр. д. № 5330 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на Р. Т. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Г. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 827 от 18 ноември 2022 г., постановено по гр. д. № 995/2021 г. по описа на Районен съд Кюстендил, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. П. Г. против Б. иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 185, т. II, рег. № 4446, д. № 296/2012 г. на нотариус Б. А., рег. № 325 на НК, с който Г. продал на Б. самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с площ от 64,66 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] подробно индивидуализиран в решението, за действително договорена цена от 9500 лева, както и срещу задължението за издръжка и гледане до края на живота му, предоставени от купувача. С решението е уважен предявеният от Г. против Б. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, и процесният договор за покупко-продажба е развален.

Молителката твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Сочи, че в резултат на нарушаване на процесуалните правила не е била уведомена надлежно за воденото срещу нея дело, като по този начин е била лишена от възможност да участва в производството, съответно не е била надлежно представлявана.

Ответникът по молбата за отмяна Д. П. Г., с адрес в [населено място], чрез адв. П. Г., изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Молбата за отмяна е неоснователна.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5. предл. първо ГПК, е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването, и др.

На 05.07.2021 г. Д. Г. е предявил срещу Р. Б. искове по чл. 87 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД, като в исковата молба е посочен адрес на ответницата [населено място], [улица]. След отстраняване нередовностите на исковата молба, с разпореждане от 09.08.2021 г. съдът е наредил препис от нея да бъде изпратен на ответницата на посочения от ищеца неин адрес. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване на 15.09.2021 г., че адресът е посетен на 10.08., 15.08. и 31.08., но не е открита нито Б., нито друго лице от домашните, което да получи съобщението. На 15.09. е залепено уведомление на външната врата по реда на чл. 47 ГПК, в което е било посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и лицето следва в двуседмичен срок, считано от 15.09.2021 г., да се яви, за да ги получи. На 01.10.2021 г. съдът е разпоредил да се извърши справка за настоящия и постоянния адрес на Б. и ако се установи различен от посочения адрес, на него да се връчи препис от исковата молба. Съгласно направената справка настоящият и постоянният адреси на Б. са идентични и са в [населено място], [улица]. Разпоредено е извършване и на проверка за действащи регистрирани трудови договори, каквито обаче не са установени. Новият адрес е посетен на 18.10.2021 г., като в съобщението е отбелязано, че лицето не е открито, а по данни на живущия на същия адрес Д. П. Г. лицето живее на [улица]. С разпореждане от 15.11.2021 г. е указано връчването да се осъществи по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК по постоянния/настоящия адрес на ответницата чрез залепване на уведомление. Уведомлението е залепено на външната врата на адреса на 18.11.2021 г. Впоследствие с определение на съда от 06.01.2022 г. на ответницата е назначен особен представител и всички съобщения и книжа са връчвани чрез него. Особеният представител е изготвил отговор на исковата молба и се е явявал в откритите заседания по делото.

Предвид изложеното първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, довели до опорочаване на процедурата по връчването на съобщения на страната, респ. до препятстване правото й на участие по делото. Съдът е разпоредил връчването да стане на посочения от ищеца адрес на ответницата в съответствие с правилото на чл. 38, ал. 1 ГПК. Връчителят е спазил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК, като е направил три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията е било в неприсъствен ден. След като ответницата не е открита, е извършена служебна справка за постоянния и настоящия й адрес и регистрацията на трудови договори; съобщенията са връчвани на новия адрес, където ответницата отново не е открита. Съобщението е залепено по надлежния начин, а връчителят е събрал данни от живущия там Д. Г., че ответницата не пребивава на адреса. Обстоятелството, че Г. е ищец по делото и като такъв се явява заинтересован от изхода му, не прави невъзможно именно той да даде сведения, че ответницата не живее там. Молителката не твърди ищецът да е укрил, че тя живее на същия адрес, а че недобросъвестно не е съобщил за преместването й в Италия при сина й. По делото обаче липсват данни ищецът да е знаел, че ответницата пребивава в Италия, а още по-малко да е знаел точния й адрес там. Поради това не може да се направи извод за злоупотреба с процесуални права. Обстоятелството, че в о. с.з. е разпитан свидетел, който твърди, че ответницата живее в Италия, без да предоставя сигурна информация за това, също не дава основание процедурата по чл. 47 ГПК да се счита за опорочена. Към този момент съдът е гарантирал процесуалните права на страната, като й е назначил особен представител. Поради всичко изложено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице.

Второто цитирано от молителката отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предоставя възможност на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато при нарушаване на съответните правила е била или не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В случая обаче ответницата има известен постоянен и настоящ адрес на територията на страната, поради което спрямо нея не е осъществена хипотезата на чл. 29, ал. 3 ГПК, а особеният представител е назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Поради това основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК не е осъществено.

При тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК е неоснователно.

Основателно е искането на ответната страна за присъждане на сторените по делото разноски, които са в размер на 1000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Т. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 827 от 18 ноември 2022 г., постановено по гр. д. № 995/2021 г. по описа на Районен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА Р. Т. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. П. Г., ЕГН [ЕГН], сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за производството по отмяна на влязло в сила решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: