7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3057

София, 17.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 5355 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на В. К. И., с адрес в [населено място], чрез адв. В. Д., против въззивно решение № 269 от 25 юли 2023 г., постановено по в. гр. д. № 398/2023 г. по описа на Окръжен съд С. З. с което е потвърдено решение № 28 от 10 март 2023 г., постановено по гр. д. № 231/2022 г. по описа на Районен съд Раднево, за отхвърляне на исковете на И. против Рудник “Т. 1“, клон “Мини М. – изток“ ЕАД, по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – за признаване за незаконно наложеното му със заповед № ЧР-2/12.01.2022 г. на управителя на рудника дисциплинарно наказание „уволнение“ и за отмяна на заповедта, за възстановяване на И. на заеманата преди уволнението длъжност „тракторист от 100 до 200 к. с.“ в звено „Вторични суровини“, и за заплащане на сумата 10452 лева обезщетение по чл. 225 КТ, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че в нарушение на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят не е конкретизирал в достатъчна степен нарушенията и не ги е посочил по разбираем за работника начин. Поддържа се, че в издадената заповед № ЧР-2/12.01.2022 г. на работодателя липсва посочване на конкретните нарушения, вменени на касатора, описани с обективните и субективните им признаци и времето на извършване, което представлява нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. Според касатора работодателят не е успял да докаже при условията на главно и пълно доказване фактите, обуславящи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Обосновават се съображения, че въззивният съд приема наличие на умисъл при извършване на дисциплинарните нарушения, обосновано с косвени доказателства, а същевременно редица фактически обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора не са изяснени: по делото не е установено от кого е управляван процесният служебен автомобил; липсва експертиза (назначена и извършена по конкретното делото), която да установява каква е намерената течност; не е установено точното количество на тази течност. Наказанието е наложено за опит за изнасяне на гориво и констатиран преразход на гориво, без обаче това да е доказано. Поддържа се, че в заповедта за дисциплинарно уволнение се наблюдават взаимно изключващи се мотив и диспозитив – в диспозитива на заповедта работодателят приема, че нарушението е осъществено с деянието „опит да изнесе“, а в мотивната част - чрез превозване (стр. 5 от заповедта). Въззивният съд е пропуснал да обсъди вмененото дисциплинарно нарушение, свързано с твърдяна липса на алкохол, за което работодателят е счел, че е самостоятелно основание за уволнение. Това според касатора е самостоятелно касационно основание по чл. 280 ал. 2 ГПК. Заявено е, че в конкретния случай заповедта за уволнение не е мотивирана съгласно изискванията на закона, което е самостоятелно основание за отмяната й; описанието е неясно и взаимопротиворечиво; заповедта, макар и обемна, съдържа взаимоизключващи се мотиви. Касаторът твърди, че постановеният от въззивната инстанция съдебен акт почива единствено на едностранно изложени от работодателя твърдения, при голословно отричане на позицията на работника. При налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е извършил проверка на лицата, имащи право да управляват конкретния автомобил с рег. № Р., както и дали автомобилът не е бил управляван и от друг работник в деня на констатиране на нарушението или в предходните дни. Наред с това не е извършена проверка дали превозът на течността е разрешен на друго от лицата, имащи право да управляват лекия автомобил. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и се твърди основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

О. Р. “Т. 1“, клон на “Мини М. – изток“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Ст. З., представлявано от управителя М. М., чрез юрисконсулт Г. В., в писмен отговор оспорва наличието на основание както за допускане на касационното обжалване, така и за неправилност на обжалваното решение.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – за признаване на незаконно на уволнението на касатора, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. По делото е установено, че между страните е сключен безсрочен трудов договор от 2014 г., като последната заемана от ищеца длъжност е “тракторист от 100 к. с. до 200 к. с.“, което трудово правоотношение е прекратено с оспорената заповед на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 24.01.2022 г. Съдът е приел за установено, че ищецът е извършил вмененото му нарушение за самоволно напускане на работното място без надлежно разрешение и извършен опит за кражба на около 150 литра дизелово гориво; на 16.11.2021 г. касаторът е бил задържан от органите на МВР. По делото се оспорва дали ищецът е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина – преждевременно напускане на работното място чрез използване на служебен автомобил с вътрешен номер Р., с която е извършил опит за кражба чрез изнасяне извън територията на рудника на общо около 150 литра червена прозрачна течност с мирис на гориво, без надлежно разрешително за това. Това е и въведеното с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта, по което съдът е дължал произнасяне. От показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели пред първата инстанция, се установява, че на посочената дата процесният служебен лек автомобил се е приближил към паркинга на територията на рудника и при навлизане в него фаровете му са били изключени; автомобилът е бил паркиран в непосредствена близост до паркираните един до друг лични моторни превозни средства на касатора и другите двама работници, които са били заедно с него в служебния лек автомобил; лицата са слезли от автомобила и са тръгнали да обикалят паркинга и между спрелите коли да гледат за наличие на хора, след което са били задържани от свидетелите. Въззивният съд сочи, че напълно кореспондират на тези показания показанията на св. И. И., който е изследвал записите от видео наблюдението около паркинга и също е констатирал идването на служебния автомобил към паркинга, включително и загасването на фаровете на автомобила преди влизане в паркинга. Безспорно е, че ищецът, заедно с Н. Я. и П. П., са слезли от автомобила, след което малко по-късно, след визуално проследяване на движението и действията им, са били задържани от органите на полицията - тримата свидетели полицаи. Установено е, че в купето на автомобила е имало 14 бутилки от по 11 литра нафта (дизелово гориво) с индикатор на ответното дружество, които са били иззети от органите на полицията. Съдът приема, че след като процесното гориво е било натоварено в служебния автомобил, в който е бил ищецът и от който той е слязъл на паркинга, няма как той да не е знаел, че в купето му има 14 туби с гориво от по 11 литра всяка. Направен е извод, че касаторът, действайки умишлено, се е подготвял заедно с колегите си да прехвърлят тубите с гориво в личните си автомобили, паркирани в непосредствена близост. От техническата експертиза е установено, че няма данни записът от камерите да е манипулиран. Установен е и видът на горивото. Прието е, че няма пречка експертизата да бъде изготвена по писмени документи, без да се налага извършване на лабораторно изследване, когато това е невъзможно или ненужно. В този смисъл като неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба, че не е установено какво е било процесното вещество в тубите. Счетено е за разяснено от показанията на св. Р. Р., че на касатора не е било разрешено да ползва съответния служебен автомобил за превоз до паркинга, а той е служил само за превоз при повреди и аварии. Съдът взема предвид и факта, че дори самият ищец посочва, че е бил до барчето, т. е. не е имало авария, налагаща ползване на служебния автомобил, затова и няма как да се обясни пристигането на касатора със служебния автомобил на паркинга, освен с единствено възможния извод, че той се е готвил да натовари тубите с гориво в личния си автомобил. За да се установи наличието на опит за кражба на индикираното гориво, собственост на ответника, въобще не е нужно да бъде установено точно от който служебен автомобил е било източено то. Заключено е, с оглед на всичко изложено, че напълно безспорно по делото е установено деяние, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Посоченото деяние представлява най-тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя и обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Разгледани са и оплакванията във въззивната жалба, отнасящи се до възражения относно допуснати от работодателя нарушения при упражняването на правото му на уволнение. Възприето е, че след предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочва нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя. Касаторът е поддържал, че по делото липсвали каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че на 16.11.2021 г. около 18 ч. той е извършил опит за кражба на общо 150 литра гориво чрез използване на служебен автомобил; след като се е запознал с отговора на ответника и с доказателствата, приложени към него, ищецът не е допълнил твърденията си, поради което и на основание чл. 313 ГПК ищецът е загубил възможността това да направи по-късно, включително и с въззивната жалба, както в случая е сторено; при това положение съдът не може да разглежда факти, каквито ищецът не е заявил своевременно. Поради изложеното се приема, че не би могло да се разглеждат изложените във въззивната жалба твърдения за нарушение на процедурата по чл. 193 КТ поради липса на конкретизация в достатъчна степен и по разбираем за работника начин на нарушението, за което се искат обяснения, вкл. кога е извършено, при какви обстоятелства и въз основа на кои факти, нито пък възраженията за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, които следва да бъдат квалифицирани по чл. 195, ал. 1 КТ.

Поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.

Касаторът пита: при въведени оплаквания за недоказаност на акта на работодателя, длъжен ли е въззивният съд да съобрази доказаността на обстоятелствата, при които е извършено нарушението; законосъобразна ли е заповед за налагане на дисциплинарно наказание при несъответствие между диспозитивната и мотивна част на въпросния акт в частта, съдържаща описание на изпълнителното деяние; при недоказаност на факти и обстоятелства, взети предвид от работодателя в мотивната част на заповед за дисциплинарно уволнение, следва ли да се отмени наложеното наказание като незаконосъобразно предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса; относно задължението на въззивния съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички събрани доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус. Въпросите покриват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но нямат претендираното от касатора значение за изхода на спора, тъй като не е налице соченият допълнителен селективен критерий.

Противно на доводите на касатора, въззивният съд не е процедирал в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, както и да основе решението си на установените по делото факти и обстоятелства, като обсъди всички допустими доказателства, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите и възраженията на страните. В случая мотивите на въззивната инстанция са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. В допълнение следва да се отбележи, че визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск. В случая въззивният съд е приел за доказани фактите, твърдени от работодателя, като тази преценка е основана на събраните по делото доказателства и са изложени съображения в тази връзка. Наред с това следва да бъде отбелязано, че развитите доводи за разлика между конкретните литри гориво, които касаторът е опитал да отнеме противозаконно, от което страната обосновава немотивираност на заповедта за уволнение, по никакъв начин не влияе върху обстоятелството, че е налице укоримо противоправно поведение. Кражбата или опитът за кражба не губи престъпния си характер, а от там – и укоримостта на поведението, годно да се подведе под „злоупотреба с доверие“ по смисъла на Кодекса на труда, поради това, че е налице разлика в конкретните числа. Не е налице и противоречие между диспозитива и мотивите на заповедта, доколкото в диспозитива е описано деянието (опит за кражба), а в мотивите е обяснен процесът по извършване на опита (чрез превозване). Правилата на гражданския процес дават достатъчно гаранции страната да докаже, че не е извършила конкретни вменени противоправни действия, но това не е сторено. В случая са доказани фактите и обстоятелствата, които обосновават законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. Противно на тезата на касатора, преценката на тежестта на нарушението се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможността да настъпят неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение. Обяснима е позицията на касатора да защитава противната теза, но анализът на доказателствената съвкупност е мотивирала въззивната инстанция да възприеме оспорените изводи по основателността на предявените искове. В заключение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, тъй като нито е налице противоречие с практиката на ВКС, нито въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Твърдението на касатора, че липсата на произнасяне от страна на съда по второто обективирано в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, изразило се в явяване на касатора на 19.11.2021 г. на работа след употреба на алкохол, обосновава самостоятелно касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, не може да се сподели. Макар оспореното дисциплинарно наказание да е наложено за две нарушения, разгледаното от съда първо такова е достатъчно тежко, за да обуслови самостоятелно налагането на процесното дисциплинарно наказание. Отделно от това, по второто дисциплинарно нарушение липсва произнасяне още в първоинстанционното решение, но тази липса не е станала предмет на оплакване пред въззивния съд, респ. не са постановени мотиви от въззивния съд в тази връзка. Предвид несъмнено установеното тежко нарушение на трудовата дисциплина, възприето и от двете инстанции, налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е обосновано. Непроизнасянето по второто вменено дисциплинарно нарушение не прави обжалваното решение нито нищожно, нито недопустимо, нито очевидно неправилно, тъй като не се разкриват характерните признаци на твърдените тежки пороци на обжалвания съдебен акт.

Накрая се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно и по съображения, свързани с твърдения, че решението има противоречиви мотиви. Не се установява обаче законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо и това последно твърдение не води до допускане на касационното обжалване.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени разноски – юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 269 от 25 юли 2023 г., постановено по в. гр. д. № 398/2023 г. по описа на Окръжен съд С. З.

ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на Рудник “Т. 1“, клон “Мини М. – изток“ ЕАД, сумата от 100 (сто) лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: