О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 240

София, 18.01.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание през януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 5367 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 107729/20.11.2023 г., подадена от Д. В. С., чрез процесуалния представител адв. Ж. С., против определение № 13098 от 01.11.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 11760/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 14552 от 14.12.2022 г. по гр. д. № 47923/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта имаща характер на разпореждане по чл. 130 ГПК, с която съдът е върнал исковата молба на Д. В. С. в частта по иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.

В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Насрещната страна Софийски университет „Св. К. О. не е подала писмен отговор и не изразява становище по частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Производството пред Софийски районен съд е приключило с решение, с което предявените от Д. В. С. срещу Софийски университет „Св. К. О. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ са отхвърлени изцяло, а предявените осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ са частично уважени. С уважения иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ на ищцата е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди от вписване в трудовата книжка на невярна дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

С обжалваното определение е прието, че заявеното от ищцата искане да бъде задължен ответникът да поправи вписаната дата на прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка, като вместо датата 24.06.2021 г. бъде вписана датата 02.07.2021 г., е процесуално недопустимо. Съдът се е аргументирал, че съгласно чл. 350, ал. 1 КТ /в редакцията на нормата, действаща към момента/, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписани в трудовата книжка, следва да отговарят на действителното правно основание за прекратяване, тъй като трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради вписване на неверни данни в трудовата книжка, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ. В случая ищцата поддържа, че вписаната в трудовата книжка дата на прекратяване на трудовото правоотношение е сгрешена и така вписаните неверни данни са обстоятелството, на което основава претенцията си по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ за присъждане на парично обезщетение за нанесените й вреди. В решението, с което съдът се е произнесъл по този иск, са изложени мотиви, че при оформянето на трудовата книжка работодателят е вписал неверни данни в нея относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като същото следва да се счита прекратено от 02.07.2021 г. – датата на връчване на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Законът не е предвидил възможност да бъде предявен иск от работника или служителя за извършване на поправка на датата, вписана в трудовата книжка, аналогичен на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Принципното положение е, че работодателят е този, който отразява в трудовата книжка обстоятелствата, свързани с трудовото правоотношение, съответно вписва промените в тях, както и извършва поправките, в случаите на неправилно или неточно вписване. В този смисъл вписванията в трудовата книжка подлежат на поправка по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж или по изключение по съдебен ред, но в изрично предвидените случаи, сред които случаи не попада хипотезата на установяване по съдебен ред на неточно отразяване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка, съответно осъждане /задължаване/ на работодателя да поправи тази грешка. Правният интерес на ищцата от вписване в трудовата книжка на действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение е защитен от постановеното решение, с което е уважен предявеният от нея иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ /ответникът не е обжалвал решението в частта, в която е уважен този осъдителен иск/, тъй като ответникът е длъжен на съобрази така постановеното решение и да отрази в трудовата книжка действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение, независимо че липсва изричен диспозитив на съда за извършване на такава поправка. В случай, че работодателят откаже да извърши тази поправка, може да бъде ангажирана и административно-наказателната му отговорност за неспазване на трудовото законодателство, а вписването на действителната дата да бъде направено от териториалната инспекция по труда, въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иска за ангажиране на отговорността на работодателя за нанесените вреди от вписването на невярна дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирала е следния правен въпрос: „Налице ли е правен интерес от оспорване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, вписана в трудовата книжка и с оглед защитата на интереса на работника следва ли съдът да постанови нарочен диспозитив в тази насока, както и да допусне поправка на вписаната в трудовата книжка дата на прекратяване на трудовото правоотношение?“.

Поставеният правен въпрос не покрива изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че предявеният от нея иск попада в хипотезата на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства и следователно има правен интерес от установяването на неистинност на въпросното вписване. В чл. 124, ал. 4 ГПК изрично е предвидена възможността за предявяване на иск за установяване на истинност или неистинност на документ, както и за други факти с правно значение, като в последния случай, исковете са допустими само при изрична законова регламентация. Неистинността на датата ще има за последица неистинност на документа. Обуславящите изводи на въззивния съд обаче са, че не разполага с правомощия да променя отразената дата на прекратяване на трудовото правоотношение в документа, в какъвто смисъл е искането на ищцата. Правният интерес на ищцата от вписване в трудовата книжка на действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение е защитен от постановеното решение, с което е уважен предявеният от нея иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ /ответникът не е обжалвал решението в частта, в която е уважен този осъдителен иск/, тъй като ответникът е длъжен на съобрази така постановеното решение и да отрази в трудовата книжка действителната дата на прекратяване на трудовото правоотношение, независимо че липсва изричен диспозитив на съда за извършване на такава поправка. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието поддържаното по въпроса специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13098 от 01.11.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 11760/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: