Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

София, 28 март 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: Н. Г.

Б. Я.

при секретаря Н. П. и с участието на прокурора от ВП Д. М. изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 1166 по описа за 2023г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия С. Ш. С., подадена чрез упълномощеният му защитник адвокат Н. П. от АК Хасково срещу решение № 78 от 23.10.2023 г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 98/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на ОС Ямбол.

С първоинстанционната присъда № 3 от 06.03.2023 г. по НОХД № 322/2022 г., подсъдимият С. е бил признат за виновен в това, че на 23.05.2022 г., при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Д. Т. , като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“б“ във вр с чл.343, ал.1, б.“в“ , във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г от НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като към ВКС са отправени алтернативни искания: да отмени въззивната присъда и да постанови оправдателен съдебен акт, или да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т. 2 от НПК и отмени атакуваното решение, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован не се явява. Не се явяват и упълномощените му защитници адв.Н.П. и адв. Г.М., редовно призовани.

Частните обвинители Ж. Н., Д. М. и И. Н., както и техните повереници съответно адвокат Б. К. за първата и адвокат С. Ч. за последните двама, не се явяват, редовно призовани. От двамата повереници са постъпили писмени становища, в които е изразена позиция по хода на делото и по касационната жалба, която, като неоснователна молят да бъде отхвърлена, а обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

Доводите, представени в подкрепа на възражението за допуснато с осъждането на подс. С. нарушение на материалния закон са основани върху заявената недоказаност на елементите на фактическия състав. Твърди се, че е останал неизяснен механизмът на ПТП и по-конкретно, че не е установено дали прегазването на пострадалата не е вследствие нейното падане, а не от съприкосновението с управляваното от подсъдимия МПС, с оглед на което е отправено искане същият да бъде оправдан.

Изложените съображения в подкрепа на оплакването за доказателственото бездействие на съда, отнесени към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са свързани с неустановеност на причинната връзка между получената от прегазването травма и настъпилата смърт, обусловена от своя страна от останалия неизяснен въпрос за правилността на проведеното лечение на пострадалата. Твърди се също, че по делото е разкрита само формалната истина, явяващо се последица от пасивността на съда по установяване на фактите и по-конкретно, че: 1/ в проведеното наказателно производство не е достигнат предела на доказване; 2/ по делото са останали без отговор въпроси относно положението и посоката на пресичане на пътното платно от пострадалата, респективно дали последната е била блъсната от подсъдимия или съприкосновението с нея е след като е паднала сама на земята; 3/двете инстанции са демонстрирали отказ от процесуалното задължение за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото; 4/ съдебният акт на въззивната инстанция е постановен при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка;

Прочитът на подкрепящата наведените касационни основания аргументация, сочи известно припокриване на доводите, с които е обосновано наличието им, като на едни и същи по естеството си оплаквания е придадена различна оценка, съотнесена към различни касационни основания, от които се извеждат съответно и различни искания. Всъщност, самият касатор, мотивирайки твърдяното наличие на първия касационен повод е изразил становище, че обосноваващите го доводи в алтернативност претендират и за второто касационно основание (стр. 4, кас жалба).

Подобна позиция не отчита спецификите в съдържанието на касационните основания, както и последиците от евентуалното им констатиране. Това налага, с оглед коректно очертаване пределите на настоящия касационен контрол, ВКС да поясни, че нарушение на материалния закон е налице, когато „..той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен“ (чл.348, ал. 2 от НПК). Когато се твърди, че е допуснато нарушение свързано с доказателственото изясняване на делото и с тяхната (на доказателствата) достатъчност за разкриване на обективната истина, в каквато посока са наведените оплаквания за недоказаност, аргументирани с неустановения механизъм на ПТП, няма как да е налице нарушение на материалния закон. Така формулираните пороци в доказателствената дейност на предходната инстанция се отнасят към предвиденото в чл.348, ал.1, т.2 от НПК касационно основание – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Необходимо е също да се поясни и че в касационната инстанция е недопустимо събиране и проверка на доказателствата, освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, каквато в случая не е налице, респективно, че ВКС не разполага с правомощието да установява нови фактически положения. Като съд по правото и в случай, че установи наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, ВКС би могъл да оправдае подсъдимия, само ако фактите са безупречно изяснени и по същите липсва спор. С оглед доводите на касатора, именно установените от предходните инстанции фактически положения и като цяло фактическото изясняване на делото са подложени на критика.

Ето защо и на обсъждане от настоящия касационен състав, подлежат на първо място доводите на касатора в тяхната интерпретация като обосноваващи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения.

Обобщено, същите са сведени до неизяснените, според защитата, механизъм на ПТП и на пряката причинна връзка между прегазването на пострадалата и настъпилата и по - късно смърт.

Така отправените оплаквания, ВКС намира за неоснователни.

І.Въззивният съд, в изпълнение на възложените му, съгласно чл.314, ал.1 от НПК задължения е извършил цялостна проверка на атакуваната пред него присъда и е обсъдил отново събраните по делото доказателства, от които убедително е извел утвърдените и от първата инстанция фактически изводи относно механизма на ПТП, като е отговорил изчерпателно на отправените и пред него множество възражения в същата посока (стр.17- стр.21, възз. решение). Ясно са очертани фактическите положения, установени от предходните инстанции и свързани с мястото и начина на реализираното ПТП – товарният автомобил, управляван от подсъдимия е ударил пострадалата с дясната част от задните съставни части, като ударът е бил челен заден при разположение на пътното платно - 3 метра вдясно от левия му край.

Както се отбеляза, идентични възражения (за възрастовите особености, протезата на дясното око, прегърбената стойка на пострадалата, както и че не е доказано, че същата не е паднала сама на пътя) са били поставени и пред предходната инстанция, която задълбочено ги е обсъдила и с основание ги е отхвърлила като неоснователни, с убедителни доводи, включително и въз основа самите обяснения на подсъдимия, в които същият е посочил, че първо е чул „туп“ и после усетил, че преминал през препятствие. Аналитичната дейност е проведена в съответствие с изискванията на чл.107, ал.5 от НПК за внимателно, самостойно и съпоставително доказателствено обсъждане, поради което и не търпи критика, а фактическите изводи по механизма на ПТП, като законосъобразно изведени и убедително защитени не подлежат на преосмисляне от касационният състав.

Вярно е, че действително по делото не е установено от къде точно е предприела пресичането на пътното платно пострадалата, като противно на упрека на касатора, въззивният съд обстойно се е занимал и с този въпрос, изследвайки го в различните му възможни проявления, включително и в аспекта на приетото отсъствие на съпричиняване и възражението срещу приетата от първоинстанционният съд липсваща светлинна сигнализация по време на движението на заден ход (стр.19 - стр. 20, стр.25 - стр.26, възз. решение). Към изцяло споделимите съображения на контролираната инстанция, ВКС може само да добави, че неустановената с точност траектория на движение на пострадалата и конкретното място, от което е предприела пресичане на пътното платно, не поставя под съмнение същественият и значим за делото факт, че произшествието е реализирано на пътното платно, почти в средата му, а задължението, преди да започне движение назад и по време на извършването му, да се убеди, че пътят е свободен и да следи за наличие на препятствия върху пътя, включително и ако това е невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, е изцяло в тежест на водача на товарния автомобил – подсъдимият С., вменено му по силата на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и които задължения, както е установено по делото, същият не е изпълнил.

ІІ. Без основание е и възражението за неизяснената причинната връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и реализираното, вследствие ПТП прегазване на пострадалата със смъртта и, настъпила по-късно.

Възпроизведените на стр. 5 от касационната жалба фрагменти от хронологията на осъществената медицинска намеса, респективно проведеното лечение и изготвената за същото медицинска документация сами по себе си не обективират нейното разкъсване, защото този въпрос е изцяло в обхвата на експертната оценка, както е бил и поставен и обсъден от предходната инстанция. Несъгласието с даденото му от въззивният съд разрешаване, интерпретирано на плоскостта на оценката му като процесуален проблем, доколкото се твърди, че „повдигането на тези въпроси от защитата“ било „отчетено като некоректно и целящо дискредитиране на изготвените експертизи“, налага касационният състав да посочи следното: за да обоснове дължима касационна намеса съответното възражение следва да разкрива по съдържание оплакване, което по начало попада в обхвата на касационната проверка. В случая упрекът към дейността на инстанциите по същество и в частност на контролираната инстанция, не съдържа оплакване на касатора за отхвърленото му искане за назначаване на КСМАТЕ и главно не съдържа доводи, поради които счита, че фактите от предмета на доказване, именно по тази причина, са останали неизяснени.

Компетентността и на двете вещи лица, изготвили единичните експертизи не е оспорена, нито се атакуват методите на изследване, че същите са ползвали негодна база или че извън експертното изследване са останали налични и значими за решаване на делото доказателствени материали.

Несъгласието с изготвеното заключение на в. л. инж Х. е аргументирано с изразеното от касатора мнение, че същата е „повърхностна“ (стр.4, кас. жалба), понеже не отговорила на въпросите на страните. Доколкото може да се изведе от изразеното становище, че се оспорва качеството на експертното изследване на проучваните въпроси, в рамките на ангажирания касационен повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, ВКС следва да посочи, че така наведеното оплакване е несъстоятелно, тъй като не почива на данните от делото, видно от които (съдебен протокол, л. 110, НОХД), въпроси към вещото лице не са постъпили и възражения срещу приемането на заключението не са били отправени. Както е известно, изготвения протокол, след като не е бил обжалван по реда на чл.312 от НПК, съгласно чл.131 от НПК е надлежно доказателствено средство за съответните действия, реда по който са осъществени и събраните доказателства.

По същият начин стои въпросът и със съдебно - медицинската експертиза, изготвена от вещото лице С.Я.. Жалбата аргументационно съдържа доводи, основани върху изложените действия на защитата, която „ аналитично и подробно проследила“(стр.4, кас. жалба) изброените медицински документи, но не и какво следва от това и в какво се изразява незаконосъобразната дейност на въззивният съд относно оценката на медицинската документация и главно връзката на информацията, която тя носи с първопричината за реализираната медицинска намеса (прегазването на пострадалата) и проведено лечение. Твърдението в жалбата, че заключението на СМЕ „ Не може да се приеме за аналитично, подробно и достъпно“ е декларативно.

Относимо към наведения касационен повод е само възражението за превратност в оценката на съдебно медицинското заключение, допуснато от въззивния съд, доколкото вещото лице д-р Я. в устните разяснения при изслушване на изготвената от нея експертиза пояснила, че извън нейната компетенция е спазването на медицинските стандарти за лечение. ВКС намира това възражение за неоснователно. Всъщност известна превратност се съзира в доводите на защитата, понеже в жалбата фрагментарно и избирателно е поднесено становището на вещото лице. Видно от делото, на в. л. д-р Я. не е била поставена задача за проверка правилността на проведеното лечение, а е възложено експертно проучване и отговор на въпроса за причината на настъпилата смърт на пострадалата и в обсега на тази поставена задача, подробно и убедително, доколкото не са постъпили възражения от страните срещу приемането на заключението (видно отново от съдебния протокол, л.25, НОХД), вещото лице е проследила причинно следствения процес и е разяснила пряката причина за настъпилата смърт: сепсис, който е в основата на полиорганната недостатъчност, който от своя страна е вследствие нарушената, от премазването от товарния автомобил, цялост на кожата на крайниците.

Известният интервал от един месец, който е изминал между ПТП и настъпилата смърт, както правилно е приел въззивният съд, не прекъсва причинно следствения процес и не разкъсва причинната връзка между изпълнителното деяние и обществено опасните последици. Изложените от предходната инстанция съображения в тази посока ( стр.16, възз. решение) са обстойни, юридически верни и се споделят изцяло от касационният състав. Може само да се посочи в допълнение, че устойчиво и непротиворечиво е поддържаното в доктрината и в съдебната практика разбиране, че причинната връзка между даденото деяние и определения престъпен резултат е съществуваща неразривно, когато деянието на извършителя е настъпилото първо по време обективно явление, без което вредоносните последици въобще не биха се реализирали. В случая деянието на подсъдимия С. е било основното необходимо условие за настъпването на последващата смърт - обективната предпоставка, без която не би се активирал причинно - следственият процес, чието начало е поставено именно от допуснатите от същия нарушения на инкриминираните правила на движението по пътищата.

В заключение може да се посочи, че дефинирана от защитата „пасивност на съда в доказателствената дейност“ принципно би могла да опорочи изясняването на делото, но само ако същата е засегнала фактически положения, които са решаващи за отговор на въпросите от предмета на доказване. Когато, както е в случая, съществените обстоятелства от предмета на доказване са изяснени с изискуемата несъмненост, доказателствената дейност на инстанционните съдилища не страда от приписаните и пороци, защото чрез нея е обезпечен предвидения в НПК резултат – разкриване на обективната истина. Същата е постигната винаги, когато аналитично доказателствения процес е проведен в съответствие с изискванията на НПК и фактите и обстоятелствата от предмета на доказване са установени, съгласно заложения в чл.303, ал.2 от НПК стандарт. Конкретният случай е точно такъв.

По тези съображения, настоящият касационен състав намери за неоснователно оплакването за наличие на отменителното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК

Възражението за допуснато нарушение на закона (касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК), обосновано с неустановените и недоказани елементи от фактическия състав на вмененото престъпление също е лишено от основание. В рамките на вярно изяснените и необходими за правилното решаване на делото обстоятелства, с признаването на подсъдимия да виновен в това да е извършил престъпление по чл.343а, ал. 1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК законът е приложен правилно, защото установеното фактическо поведение на подсъдимия и последиците му са субсумирани под вярната правна норма.

В касационната жалба не са наведени доводи за явна несправедливост на наказанието, а ВКС не действа служебно, като обхватът на възложения касационен контрол е само в рамките на заявените в касационната жалба оплаквания, поради което справедливостта на наказанието е извън предмета на настоящата касационна проверка.

С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакуваното въззивно решение на АС Бургас.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 78 от 23.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 98/2023 г. по описа на Апелативен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.