Докладвано от съдиите ЛОЗАН ПАНОВ, РУМЕН ПЕТРОВ

Омбудсманът на Република България е предложил Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд да издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на въпросите:

1. Какъв е характерът на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания?

2. Препраща ли разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс?

По повод искането на омбудсмана е образувано т. д. № 2/2012 г. на Върховния административен съд. С протокол от 21.03.2013 г. общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е прекратило производството по делото. Поради констатирана противоречива съдебна практика между общите и административните съдилища по поставените от омбудсмана въпроси, председателят на Върховния административен съд и председателят на Върховния касационен съд са направили общо искане по чл. 126, т. 2, във връзка с чл. 125 от ЗСВС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на Втора колегия на Върховния административен съд и общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд.

С разпореждане от 06.06.2014 г. на двамата председатели е образувано т. д. № 1/2014 г. по описа на Върховния административен съд.

Общото събрание на Втора колегия на Върховния административен съд и общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи. В гражданското право са познати институтите на погасителната и придобивната давност, като общото между тях е, че те са юридически факти от рода на юридическите събития - периоди от време, с изтичането на които правната норма свързва определени правни последици. В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два...