ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3107

гр. София, 19.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Й.

Членове: Димитър Димитров

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от Д. П. К. гражданско дело № 20248002100165 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ТП Държавно ловно стопанство „Воден - И. Х. ,с. О., обл.Р., чрез юрк. А. Т., срещу решение № 156/23.10.2023г. по в. гр. д. № 263/2023 г. на Окръжен съд Разград, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от К. И. Д. искове по чл.344, т.1 и т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед № РД-05- 52/24.03.2023г. уволнение и за присъждане на 2963,40 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 27.03.2023г. - 23.06.2023г.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение с твърдения, че мотивите на въззивния съд не отразяват решаваща, а контролна дейност; изводите за недоказаност на изпълнителното деяние, за което ищецът е уволнен дисциплинарно, са необосновани, а този, че не е съобразен принципът на чл. 189 КТ - неправилен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси, уточнени и обобщени от касационната инстанция, съобразно правомощията по т. 1 на ТР № 1/2009г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС:

1/ Кога заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение се счита мотивирана, съгласно изискванията на чл. 195 КТ ?

2/ За доказателствената тежест за установяване извършено ли е вмененото с уволнителната заповед дисциплинарно нарушение.

3/ За приложението на чл. 189 КТ.

Насрещната страна по жалбата - ищецът К. И.

Д.,чрез адв. Р. П., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗЗД за настоящото производство.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и въз основа на самостоятелно дължимия доказателствен анализ, е приел следното: Между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № РД-06-06/03.02.2021г. и допълнително споразумение № РД - 06- 36/01.03.2021 г., по което той е изпълнявал длъжността „работник, ловно стопанство” в СЦДП ДП-ТП ДЛС „Воден - И. Х. , с място на работа в местност „Воден“, в землището на [населено място], общ. Завет. Със заповед № РД - 05-52/24.03.2023 г. на директора на ДП-ТП „ДЛС Воден - И. Х. - [населено място], връчена на ищеца на 27.03.2023 г.,му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно същата наказанието е наложено: „За установено нарушение на трудовата дисциплина, установено на 17.03.2023г. с рапорт вх. № ВК16050, изразяващо се в тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно увреждане на имуществото на работодателя, чрез извършване на присвояване от страна на работника на стреч - фолио, на дата 10.03.2023г., след приключване на възложена работа по подреждане и опаковане на тухли, и прибиране за себе си на стреч-фолиото, останало след приключване на работата, с цел присвояване и за лична облага, което е неспазване на съществуващия ред за неразпиляване на материали и други средства. Гореописаното представлява нарушаване на съществуващи етични правила за поведение и неспазване на основни принципи на Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, [населено място], злоупотреба с доверието, което се явява неизпълнение на трудово задължение, предвидено в чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, а именно задължението на работника или служителя да пази грижливо имуществото, което му е поверено и с което е в досег, да бъде лоялен към работодателя - като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието, спазвайки Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, [населено място], и длъжностната му характеристика, определени при възникването на трудовото правоотношение, с което е причинил значими вредни последици за стопанството, извършени са с груба небрежност, и умишлено и тези нарушения оказват разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения и на други работници и служителите на стопанството.“ Описаното е установено от работодателя на 17.03.2023 г. и е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал.1, т. 7 от Кодекса на труда, във връзка със задълженията на служителя по чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда.

Дисциплинарното производство е инициирано с рапорт вх. № 16050/17.03.2023 г. на ръководител отдел „Горско стопанство“, с който се уведомява директора на стопанството, че на 09.03.2023 г. наредил на работниците да отделят здравите тухли от обща камара, да ги наредят върху палет, след което да опаковат палета със стреч - фолио, което да вземат от домакина на стопанството. След като са свършили възложената им работа, К. Д. прибрал стреч - фолиото, един цял топ, и го занесъл у тях, вместо да го върне на домакина. С връчена на 20.03.2023 г. покана директорът на стопанството е поканил ищеца в 3-дневен срок от получаване на уведомлението да представи писмените си обяснения по повод дисциплинарната постъпка, както и да посочи доказателства. На 20.03.2023 г. на директора са представени обяснения от работника, че на 09.03.2023 г. е получил от домакина 1 бр. фолио и 2 палета; след свършване на работата, потърсил домакина, но него го нямало, оставил фолиото до вратата на ГСМ - по заръка на домакина. Директорът поискал обяснения и от Б. М. - домакин, който представил писмени обяснения, в които сочи, че на 10.03.2023 г., ден петък, сутринта е предал на работника К. И. 1 бр. фолио и два палета; поръчал му след завършване на работата да върне остатъка от фолиото в ГСМ, като дори и да го нямало, да го остави пред вратата. При проверка на видео камерите за наблюдение заедно с А. А. -началник участък, С. С.-организатор производство и К. С.- ТРО, установили, че К. И. не е върнал фолиото. От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите А. и С. - двамата работещи в същото предприятие, първият непосредствен ръководител на ищеца, се установява, че на 10.03.2023 г. - петък, сутринта, на работника е било предадено 1 бр. опаковъчно фолио, остатъка от което той в края на работния ден не е върнал на домакина. Според ищеца той бил оставил фолиото пред вратата на ГСМ на склада, но домакинът казал, че фолиото не било върнато. На същото място имало камери. Двамата свидетели, заедно с други служители са участвали в преглед на записите от съответния ден, както и от следващите, за да проверят дали отговаря на истината твърдението му. Имало запис, че е взел фолиото сутринта от домакина и до края на работния ден не било върнато, тъй като нямало запис той да е оставил фолиото там, където твърдял. Фолиото не струвало много - около 10-20 лв., но въпросът бил принципен. Свидетелите сочат, че в предприятието не се толерират злоупотреби или кражби на имущество, както и че за всяко установено такова нарушение, извършителите биват уволнявани.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Процедурата по чл. 193 КТ е спазена.

Процесната уволнителна заповед е мотивирана, съгласно изискванията на чл.195, ал.1 КТ, чиято разпоредба предвижда задължителни реквизити на заповедта за дисциплинарно наказания - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Изложените в процесната заповед обстоятелства са достатъчни за удовлетворяване на цитираните изисквания т. е. тя отговаря на чл. 195, ал. 1

КТ. От тях може да се направи извод, че наказанието е наложено поради присвояване на стреч фолио от страна на работника, което е останало след приключване на работата му по подреждане и опаковане на тухли. Извършването на това нарушение, като съществен елемент от дисциплинарната процедура, е в доказателствена тежест на работодателя. Събраните по делото доказателства - гласни и писмени, установяват, че процесното фолио липсва - работникът е следвало да върне на домакина останалото след приключване на работа стреч фолио, което той не изпълнил. Не се доказва обаче - пълно и главно, че фолиото е присвоено за лична облага. За този извод, въззивният съд е преценил предметния обхват на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК и е съобразил, че записите от камерите не са представени като доказателства по делото. Така е заключил, че доказателства за присвояване на фолиото от ищеца -укриване или изнасяне извън стопанството, не са събрани, поради което остава неустановено работникът да е извършил вмененото му нарушение - увреждане на имуществото на работодателя, чрез присвояване на стреч-фолио. Съдът е посочил и че липсват доказателства за количество и стойността на фолиото, поради което не може да се извърши преценка по отношение на твърдяното в заповедта, че са причинени значими вредни последици за стопанството, както и за злоупотреба с доверието.

За пълнота на изложеното въззивният съд е формирал мотиви и по приложението на чл.189 КТ, съгласно които определящи за преценката на съразмерността на наказанието са освен характера на нарушението и последиците от конкретното деяние и поведението на служителя. Тези критерии не са преценени съразмерно с наложеното наказание, доколкото по делото не са установени настъпили такива неблагоприятни последици от деянието, определящи голямата тежест на конкретното нарушение; нормите от Етичния кодекс за поведението на служителите на СЦДП ДП-Габрово, посочени за нарушени в заповедта, не са конкретизирани, което не дава възможност да се извърши преценка, както за тяхното нарушаване, така и относно тежестта на наложеното наказание; няма данни за извършени други нарушения на трудовата дисциплина от работника, както за неизпълнение на трудовите му задължения, за разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на други работници и служители, поради което наложеното дисциплинарно наказание не съответства на деянието.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Всички поставените от касатора въпроси имат обуславящо значение за извода на въззивния съд за незаконност на уволнението и всички те саполучили своето разрешение при познаване и в стриктно приложение на формираната по тях константна съдебна практика на ВКС, част от която е цитирана в самото решение, а друга - е посочена от касатора. Въззивният съд е определил процесната заповед за мотивирана; разпределил е установяването на дисциплинарното нарушение в доказателствена тежест на работодателя, в приложение на което е намерил за недоказано, че работникът е извършил вмененото му нарушение, което е присвояване на липсващото фолио и така е мотивирал извода си за незаконност на оспорваната заповед. Мотивите по приложението на чл. 189 КТ нямат самостоятелно значение за този извод - те са изложени само за пълнота, но също са съобразени с неотклонно приеманото в практиката на ВКС, че съдът е властен да извърши преценката по чл. 189 КТ, съобразявайки комплексно всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; цялостното поведение на работника, като от съществено значение в тази насока е т. н. дисциплинарно минало на работника, наред със субективното му отношение към конкретното неизпълнение.

Несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд, че не е доказано извършване на вмененото с уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, е довод за неправилност на въззивното решение, който не подлежи на преценка във фазата по чл. 288 ГПК.

В обобщение, липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

При този изход на спора в настоящото производство, на адвокатския пълномощник на ищеца се следва възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗЗД за изготвения отговор на касационната жалба, което съдът определя на 300 лева.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156/23.10.2023г. по в. гр. д. № 263/2023 г. на Окръжен съд - Разград.

ОСЪЖДА „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП-Габрово, ЕИК[ЕИК], ТП Държавно ловно стопанство „Воден-И. Х. , [населено място], обл.Р., да плати на адвокат Р. П., АК-Р., на основание чл.38 ал.2 от ЗЗД, възнаграждение от 300 лева за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: