№ 475

гр. София, 02.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 297/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против определение № 4005 от 12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4973/2023 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 9453 от 06.08.2023 г. по ч. гр. д. № 6343/2023 г. на Софийски градски съд, VІ – Г състав.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска същото да бъде отменено, а на него му се назначи служебен адвокат.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е приел, че определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 95, ал. 5 ГПК). Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, по силата на нарочното правило на чл. 95, ал. 6 ГПК е окончателно. Затова обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд, с което е потвърден отказа на първостепенния Софийски районен съд за предоставяне на правна помощ, е счетено да съставлява окончателен акт, който не би могъл да бъде предмет на инстанционен контрол. Ето защо сезиращата състава на ВКС частна касационна жалба срещу такъв съдебен акт се явява недопустима.

Обжалваното определение е правилно.

Развилото се пред съдебните инстанции производство е във връзка с молба за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК на ищеца...