О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2562

гр. София, 27.05.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 306 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Каменица“ АД, представлявано от изпълнителния директор Р. Х., подадена чрез процесуален представител адв. С. В. срещу решение № 360/07.11.2023г., постановено по в. гр. д. № 292/2023г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 238/22.03.2023г. постановено по гр. д. № 1907/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Х. М. с ЕГН [ЕГН] от заеманата длъжност „търговски представител“, извършено със Заповед № 1007/28.01.2022г. на упълномощен представител на „Каменица“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ поради съкращаване на щата; Д. Х. М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“ в Търговски отдел, регион Запад, зона W3 на дружеството и работодателят е осъден да заплати на Д. Х. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 14083.98 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 07.09.2022г. до 07.03.2023г.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд е дерогирал диспозитивното начало в гражданския процес, обхвата на служебното начало и съдебния контрол по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ, произнасяйки се по незаявено от ищеца обстоятелство. Поддържа, че съдът не е съобразил предмета на съдебна проверка очертан от посочените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба, а именно за фиктивност на извършения подбор; оспорена процедура, по която е проведен и законосъобразност на същия с оглед критериите по чл. 329 от КТ; както и затова, че не е бил запознат с резултата от подбора и протокола за подбор. Ищецът не е навел твърдения в какво се състои „фиктивността“ на обективираните в протокола критерии за подбор, а от представените доказателства се установява, че процедурата по подбор е действително извършена и не е фиктивна. Съдът не е съобразил в тази връзка, че при липса на конкретно оспорване и посочване на конкретни обстоятелства от ищеца, не е било налице основание за интерпретиране резултатите от оценяването в обратна на приетото от комисията насока. Поддържа също, че обективните признаци /оценката на работата на ищеца във вътрешно фирмените документи/ - зададените критерии за оценяване не са оспорени от ищеца като неверни, поради което и с оглед приетите доказателства, не е било необходимо главно доказване на оценките на вътрешно фирмените процедури за оценка работата на всеки служител.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. Х. М., чрез процесуален представител адв. И. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 58/07.02.2008г., по силата на което ищецът заемал длъжността „търговски представител“ в отдел „Търговски“, Р. З. при ответника. Със заповед № 1014/24.01.2022г. на изпълнителния директор на дружеството е въведена промяна в щатното разписание на дружеството, като е утвърдено ново длъжностно щатно разписание в сила от 01.02.2022г. От съпоставката на приетите по делото старо и ново щатно разписание, съответно в сила до и от 01.02.2022г. установил, че при съществуващи по първото общо 7 щатни бройки за длъжността „търговски представител“, Търговски отдел - регион Запад, зона W3, при действието на новото щатно разписание общият брой на щатните бройки в отдела е намален на 5. Съкращаването на щата с две щатни бройки съответно е засегнало длъжността „търговски представител“ в отдела, за която по щатно разписание в сила до 01.02.2022г. са предвидени 7 бройки, а в същото в сила от 01.02.2022г. – щатните бройки са намалени на 5. Със заповед № 1025/25.01.2022г. е назначен състав на комисия по подбор и определени критериите за оценка на служителите, заемащи длъжността „търговски представител“ в регион Запад, зона W3, в т. ч. и начин на изпълнение на работата и степен на образование. В приложение № 1 към протокола на комисията по подбор по чл. 329 от КТ от 27.01.2022г. са посочени оценките на подборираните седем служители, сред които най-ниско оценени са ищецът Д. М. и В. Г. – с 2.35 т. При предварително заложените критерии за подбор по притежавано образование за средно специално такова са определени 1.2 точки за оценяване в подбора, а за ищеца комисията е приела 1 т., при придобито от същия средно специално образование. При тези констатации комисията е предложила за съкращение двамата служители с най-нисък резултат – ищеца Д. М. и В. Г.. С оспорената заповед № 1007/28.01.2022г. на работодателя е прекратено трудовото правоотношение между страните поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на работника на 05.09.2022г.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за липса на реално извършено съкращаване на щата в дружеството – работодател; за липса на действително извършен подбор, а евентуално оспорена процедурата, по която е проведен, както и законосъобразността му с оглед задължителните критерии по чл. 329 от КТ, както и с твърдения, че ищецът не е бил запознат с протокола на комисията. С молба от 24.02.2023г. съобразно предоставената му от съда възможност, ищецът изрично оспорил констатациите на комисията в представените от ответника писмени доказателства във връзка с извършения подбор като формални и необосновани.

При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че в предприятието на работодателя е извършено реално съкращаване на щата, засегнало заеманата от ищеца длъжност. При контрол на преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, посочил, че по делото не са ангажирани доказателства установяващи обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника или служителя. Съобразил в тази насока, че извършеният подбор е оспорен от ищеца с исковата молба, а след представяне на обективиращите го писмени доказателства – са оспорени и констатациите в тях, поради което изтъкнал, че работодателят е следвало да докаже, че подборът е извършен законосъобразно и с подкрепящи допълнителни доказателствени средства. Посочил, че по делото работодателят не е ангажирал доказателства, че професионалната квалификация на уволнения работник е преценена по обективни данни, както и че приетата оценка за ниво на изпълнение на работата от ищеца отговаря на действителното обективно установено в предприятието положение. С тези решаващи мотиви обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и като краен извод признал уволнението за незаконно и го отменил, уважавайки и обусловените конститутивен и осъдителен искове.

Касаторът „Каменица“ АД обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поставяйки, следните процесуалноправни въпроси:

1/ За приложението на чл. 6, ал. 2 от ГПК – по възможността съдът служебно да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба и относно обхвата на съдебния контрол.

Повдигнатият процесуалноправен въпрос твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установеното в практиката на ВКС разбиране, че при разглеждане на спора и постановяване на решението си, съдът е обвързан от фактите и обстоятелствата, които ищецът сочи като основание в исковата молба и при спазване на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК, посочените от ищеца факти и обстоятелства определят предмета на съдебна проверка по предявения иск. Цитира в тази връзка решение на ВКС, IV ГО по чл. 290 от ГПК, както следва: по гр. д. № 5184/2014г.; гр. д. № 242/2009г.; гр. д. № 1532/2010г.; гр. д. № 475/2011г.; гр. д. № 1224/2010г.; гр. д. № 882/2011г. и гр. д. № 2795/2015г.

2/ С оглед въведените от ищеца факти и основания следвало ли е ответникът да проведе главно доказване за потвърждаване на формирания краен резултат след проведената процедура по чл. 329 от КТ?

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Поставените въпроси са относими към поддържаното касационно основание за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доводите за произнасяне извън определения от страните предмет на делото /чл. 6, ал. 2 от ГПК/. Въпросите свързани със съблюдаване на закрепените в Глава втора от ГПК основни начала на гражданския процес са принципно част от предмета и обуславящи изхода по всяко дело. В разглеждания случай обаче повдигнатите от касатора въпроси не кореспондират с мотивите на обжалвания съдебен акт, нито с установените данни по делото.

В цитираната от касатора практика на ВКС е прието, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ предмет на делото е потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.

По въпросите за приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ и обхвата на съдебния контрол по установените в закона задължителни критерии и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника е дадено разрешение, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от ГПК кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът с оглед спецификата на работата е от негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право. При преценката за нивото на изпълнение на работата, работодателят съобразява показателите от значение за осъществяването на съответните трудови функции.

Прието е също, че при довод за незаконосъобразно извършен подбор, въпрос на доказване е работодателят да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действително определените за уволнение работници или служители. На съдебен контрол подлежи това дали е извършен подбор, включени ли са в него всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощните комисии, назначени от работодателя. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници.

Обжалваното решение е в съответствие с така приетото в практиката на ВКС и не се установява твърдяното от касатора противоречие, съответно по делото не е осъществен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК обуславящ достъп до касационно обжалване.

Съгласно решаващите правни изводи на Окръжен съд – Кюстендил при изрично оспорване от страна на ищеца на факта, процедурата и законосъобразността на извършения подбор /в исковата молба/, както и на констатациите на комисията по подбор като формални и необосновани, в представените по делото писмени доказателства /в предоставен от съда срок преди приемането им/, ответникът не е провел доказване установяващо, че подборът е извършен законосъобразно, в т. ч. че професионалната квалификация на уволнения работник е преценена по обективни данни /завършено средно специално образование/, както и че приетата оценка за ниво на изпълнение на работата от ищеца отговаря на действителното обективно установено в предприятието положение с допустими по смисъла на ГПК други доказателствени средства. Произнасянето в този смисъл не е в нарушение на диспозитивното начало в процеса, нито надхвърля предметната рамка на делото, доколкото законността на уволнението е оспорена от ищеца още в исковата молба с твърдение за ненадлежно извършен подбор, както и допълнително са оспорени констатациите на комисията по подбор, обективирани в писмените доказателства като необективни. Въззивният съд е съобразил, че по делото не са представени други доказателства подкрепящи оспорените такива и на това основание приел, че уволнението е незаконно. В този смисъл е и служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, съдържаща се в Решение № 165 от 20.05.2014г. по гр. д. № 26/2014г., IV ГО, Решение № 190 от 11.05.2012г. по гр. д. № 1638/2010г., IV ГО; Решение № 347 от 16.01.2014г. по гр. д. № 4084/2013г. на ВКС, III ГО и др.

В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1500 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № решение № 360/07.11.2023г., постановено по в. гр. д. № 292/2023г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Каменица“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Х. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1500 лева, представляваща разноски за касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.