Докладвано от съдия Светла Бояджиева

Тълкувателно дело № 1/2014 г. е образувано с разпореждане на Председателя на ВКС на РБ от 17.01.2014 г. на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ по предложение на състав на Трето гражданско отделение на ВКС с определение от 17.12.13 г. по гр. дело № 4325/2013 г., производството по което е спряно на основание чл. 292 ГПК, за постановяване от ОСГК на тълкувателно решение по следния въпрос:

Какъв е давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа - 2-месечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно КТ, или общият 3-годишен по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Поставеният правен въпрос е разрешаван противоречиво в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, като са застъпени следните становища:

Според едното становище искът за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Предмет на този иск е незаконността на уволнението и произтичащата от това последица на неоснователно прекратяване на трудовия договор, поради което за предявяване на иска е приложим 2-месечният срок.

Според другото становище искът за възстановяване на предишната работа, като такъв със самостоятелно значение спрямо този за отмяна на незаконното уволнение, доколкото последният е уважен, може да се предяви на общо основание в 3-годишен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, който важи за всички останали трудови спорове. Мотивите са, че искът за възстановяване на работа е акцесорен спрямо главния - за отмяна на заповедта за уволнение и признаване на уволнението за незаконно, но е самостоятелен иск и се ползва със самостоятелен давностен срок относно предявяването му. Предвидените в КТ срокове относно исковете по трудови спорове, визирани...