О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2604

гр. София, 09.09.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Димитров ч. т.д. № 2313 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. Д. - процесуален представител на ответниците в производството И. Х. А., Г. М. А. и Х. Г. А. срещу определение № 1980 от 07.08.2024 г., постановено от Апелативен съд - София по в. гр. д. № 2207 по описа на съда за 2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Твърди се, че съдът не е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, както и положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по същото. Според жалбоподателя производството се характеризира с висока фактическа и правна сложност, тъй като касае потребителски спор, отличаващ се със специфика от гледна точка на приложима практика и правни институти. Определя се като съществено процесуално действие изготвянето на отговор на въззивната жалба с подробно опровергаване оплакванията на въззивника. Настоява се, че адвокатът е осъществявал активна и компетентна правна защита на ответниците, показал е задълбочени познания и анализ на практиката на ВКС и на СЕС, включително е изготвил писмена защита пред въззивния съд, което не е обичайна практика.

Излага се, че въпреки липсата на задължителна обвързваща сила на наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения след постановяването...