Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение 7254 от 22.11.2013 г. по адм. дело 8185/2013 г., в производство по реда на чл. 16, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във връзка с чл. 55, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) и глава Х раздел от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 41 състав, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК:
ОТМЕНЯ по жалби на Соле 4 ООД, чрез адв.. И. и О. К. ЕООД чрез управителя Ц. Т. заповед 19-262/24.07.2013 година на ректора на Софийски университет Св. К. О.;
ВРЪЩА делото като преписка на ректора на Софийски университет Св. К. О. за довършване на процедурата по търга за отдаване под наем за срок от 5 години на недвижими имоти публична държавна собственост помещения (заведение за хранене и офис) с обща застроена площ от 471 кв. м, прилежащ терен (градина към заведението за хранене за сезонно ползване) с площ от 300 кв. м, както и терен (автомивка) с площ от 873 кв. м, находящ се на бул. Д. Б. 1 в гр. С. по АДС 06004/18.04.2006 г., която да започне от проверка на редовността на подадените заявления и последваща оценка и класиране, съобразно дадените от съда указания;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Фелисити 76 ЕООД чрез управителя П. К. против заповед 19-262/24.07.2013 година на ректора на Софийски университет Св. К. О. и
ОСЪЖДА Софийски университет Св. К. О., представляван от ректора му, да заплати на Соле 4 ООД и О. К. ЕООД сумата от по 50 лева разноски в настоящото производство на всеки от тях или общо 100 лева.
Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби:
Първа по дата с вх. 32286/09.12.2013 г. е жалбата на ректора на СУ (Софийски университет) Св. К. О. проф. дин И. И., подадена чрез юрисконсулт И. Е.. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което се отменя процесната заповед и се връща преписката със задължителни указания, е незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, довело до неизясняване на съществени обстоятелства и необсъждане и несъбиране на съществени по делото доказателства. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци и се моли решението да бъде отменено.
Втората касационна жалба с вх. 33011/14.12.2013 г. е от Фелисити 76 ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Галичица 37, вх. А, ет. 4, ап. 9, представлявано от П. А. К. управител. Насочена е срещу съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповедта на ректора на СУ Св. К. О. за определяне на участника, спечелил търга за отдаване под наем на помещение и прилежащите му терени, находящи се в гр. С., бул. Д. Б. 1. Този касатор счита, че при постановяване на обжалвания акт АССГ не е обсъдил всички доказателства по делото, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за връщането му за разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно се моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон и спора решен по същество, като се отмени обжалваната заповед 19-262 от 24.07.2013 година. В жалбата са развити обстойни съображения за тези пороци.
О. С. 4 ООД гр. С., чрез надлежно преупълномощен процесуален представител оспорва и двете жалби и моли да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Ответникът - О. К. ЕООД, гр. С. не заявява становище по жалбите.
Заинтересованата страна Айдем груп ООД, гр. С. също не взема отношение.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Обжалваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. За същото не се установява приложимост на касационни основания по чл. 209 от АПК. Постановено е от компетентния по материя, място и степен съд, при спазени съдопроизводствени правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Мотивираният извод за основателност на жалбите на Соле - 4 ООД и Ойл карт ЕООД, диспозиран в отмяна на процесната заповед на Ректора на СУ е в съответствие с фактите и правилно приложена съответната уредба по АПК, ЗДС и ППЗДС. Посочените жалбоподатели са отстранени от участие в търга без да са посочени кои точно изисквания на тръжната документация са нарушени. Правилно и обосновано съдът е приел, че в случая, след като не е обжалвана в законоустановените срокове заповедта за откриване на търга, същата се ползва със стабилитета на влязъл в сила административен акт. Постановявайки решение в този смисъл, първоинстанционният съд е издал едно правилно, законосъобразно и надлежно обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежни представители (договорен и законен) на страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, и двете касационни жалби се явяват неоснователни.
За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбите на Соле 4 ООД и О. К. ЕООД са основателни, а жалбата на Фелисити 76 ЕООД е неоснователна.
По-конкретно съдът е посочил, че комисията е отстранила от участие жалбоподателите Соле 4 ООД и О. К. ЕООД поради установено нарушение на т. 13.3 и т. 13.4 от заповед РД-19-169 от 20.05.2013 г., но в протокола липсва каквото и да било изявление точно кое изискване е нарушено и в какво се състои нарушението. Нито в протокола на комисията от 26.06.2013 г., нито в оспорената заповед са цитирани справки за финансови задължения и висящи съдебни спорове на жалбоподателите от съответните отдели на университета, поради което съдът е счел за ирелевантно тяхното последващо представяне. По отношение на изявлението на процесуалния представител на ответника СУ в открито съдебно заседание на 14.11.2013 г., че управителят на Соле 4 ООД вероятно е син на П. М. от П. М. 99, която фирма е настоящият държател на автомивката, съдът е приел, че дори да е налице свързаност, тя не представлява нарушение на изискванията по т. 13.3 и т. 13.4 от цитираната заповед, тъй като тези точки засягат свързаност между участниците в процедурата, а не свързаност между участник и друго лице, неучастващо в търга, а от представените по делото удостоверения за актуално състояние на жалбоподателите е видно, че в същите няма общи управляващи и представляващи лица, както и общи собственици на капитала или дружествени дялове. А по отношение на О. К. ЕООД такова изявление на пълномощника на ответника изобщо липсва. Като краен извод съдът е посочил, че жалбоподателите незаконосъобразно са отстранени поради неизлагане на мотиви и затова преписката следва да бъде върната на административния орган за довършване на процедурата от фазата на преценката на редовността на подадените заявления.
По отношение на жалбата на Фелисити 76 ЕООД съдът е констатирал, че обжалваният административен акт заповед 19-262/24.07.2013 г. за определяне на участника, спечелил търга, е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма в същия са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването при спазване на чл. 16, ал. 2 от ЗДС и на чл. 13, ал. 3 от ППЗДС за отдаване под наем на имоти публична държавна собственост, видно от представения АДС 06004/18.04.2006 г., и реда на чл. 19, ал. 1 от ЗДС за срок до 5 години, при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяване на дейностите, за които са предоставени за управление. В заповедта е налице изрично препращане към протокола на помощния орган тръжната комисия, в който са изложени мотивите за взетото решение, постановена е от компетентен по материя, по място и по степен административен орган. Съдът не е споделил доводите срещу заповедта за откриване на търга, тъй като същата е самостоятелен индивидуален административен акт, обявена е публично в два ежедневника (Новинар и Сега) и на официалния сайт на СУ в Интернет и не е обжалвана. Не е възприел и довода за нищожност поради невъзможен предмет, тъй като обектите предмет на търга са индивидуализирани по вид, предназначение и местонахождение. За несъществени съдът е приел нарушенията на чл. 55 и 56 от ППЗДС доколкото не влияят на крайния резултат от проведения търг и не засягат интересите на жалбоподателя Фелисити 76 ЕООД, който видно от ценовото му предложение е предложил наемна цена, по-ниска от предложената от заинтересованата страна Айдем груп ООД. Относно доводите на този жалбоподател за завишаване на първоначалните наемни цени съдът е констатирал, че те касаят заповедта за откриване на търга, която не е била оспорена и представлява стабилен административен акт и следователно не е налице твърдяната незаконосъобразност.
Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в двете касационни жалби пороци по чл. 209, т. 3 от АПК.
При изключително подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Видно от съставения на 26.06.2013 г. протокол, назначената за провеждане на търга с тайно наддаване комисия е отстранила от по-нататъшно участие кандидатите Соле - 4 ООД, О. К. ЕООД и Р. И. ЕООД (от последното дружество не е била подадена жалба пред АССГ и отстраняването му е влязло в сила).
В протокола, който не е утвърден, респ. одобрен от административния орган, е посочено едно и също и за двамата кандидати Соле - 4 ООД и О. К. ЕООД, а именно, че е установено нарушено изискване на т. 13.3 и т. 13.4 от Заповед РД 19 169 от 20.05.2013 г. за откриване на процедура за отдаване под наем на недвижим имот публична държавна собственост.
В точка 13 от тази заповед са изброени конкретно в четири точки изискванията към кандидатите. В протокола на комисията не е отразено какво точно е нарушено кандидатът с кой друг кандидат е свързан, кои са общите управляващи и представляващи лица, кои са общите собственици на капитала, респ. на дружествени дялове, дали кандидата или свързани с него лица са длъжници на СУ Св. К. О., кандидата или свързаното с него лице имат неизпълнени задължения по предходни договори, тоест към датата на провеждане на търга да нямат неизпълнени финансови и всякакви други договорни задължения към СУ, както и да не са страна по висящи съдебни спорове със СУ. В протокола на тръжната комисия не са изложени никакви мотиви за тези обстоятелства, което е достатъчно основание отстраняването да бъде прието за незаконосъобразно. Справките, на които се позовава процесуалният представител на СУ Св. К. О. и които се представят едва пред касационната инстанция, не могат да заместят липсващите мотиви, които дължи административният орган. Затова е неоснователно оплакването на този касатор, че съдът не му е дал срок да ги представи в съдебното производство. Ако тези документи са част от административната преписка, е следвало своевременно да се приложат още при комплектоване на преписката, която се представя в цялост на основание чл. 152, ал. 2 от АПК.
Относно жалбоподателя Фелисити 76 ЕООД следва да се сподели напълно изложеното от АССГ. Всички възражения в първоначалната жалба касаят заповедта за откриване на процедурата, а не заповедта за определянето на участника, спечелил търга.
Видно от АКТ 06004 за държавна собственост, имотите предмет на търга са публична държавна собственост с предоставени права за управление на Софийски университет Св. К. О. на основание Разпореждане на Министерски съвет 626/31.12.1970 г. и Разпореждане на Комитета за стопанска координация 67/18.02.1970 година.
На 27 февруари 2013 г. Академичният съвет (АС) на СУ Св. К. О. е взел решение да бъде проведен търг по реда на ЗДС и ППЗДС за отдаване под наем на процесните помещения и терени заведение за хранене и офис, прилежащ терен за сезонно ползване (от 01.05. до 01.10.), представляващ градина към заведението за хранене и терен, представляващ автомивка, като е определена и първоначалната тръжна цена.
На основание на това Решение на АС, ректорът на СУ е издал и заповед РД 19 169 от 20.05.2013 г. за откриване на процедурата за провеждане на търга, като са определени редица условия и изисквания: имотът да се ползва съобразно предназначението му, без правото да се извършва продажба на алкохол; срок на наемното отношение 5 години; първоначална наемна цена (съобразена с тази, която вече е определена с решение на АС); депозит за участие в търга; време за огледи на обекта; изисквания и специални изисквания към кандидатите; утвърдена е тръжната документация и е определена цената на комплекта; назначена е тръжната комисия и други. Като необжалвана, тази заповед е влязла в сила и процедурата се провежда по нейните изисквания.
В процедурите по търговете, които се провеждат и по реда на ЗДС, и по реда на ЗОС, единственият критерий за класиране на допуснатите кандидати е размера на предложената от тях цена, тоест който е предложил най - висока наемна цена, се определя за спечелил участник.
В конкретния случай от допуснатите до по-нататъшно участие кандидати Мелид ЕООД, Алком ЕСС ООД, А. Г. ООД и Фелисити 76 ЕООД, най-висока месечна наемна цена е предложил А. Г. ООД и в съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ППЗДС е определен за спечелил търга.
Правилно първоинстанционният съд е приел за несъществени твърдяните от този жалбоподател нарушения на чл. 55 и чл. 56 от ППЗДС. Срокът по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС е инструктивен, а не преклузивен, а изискването в чл. 56 за обявяване на заповедта в сградата на място, достъпно за всички заинтересувани лица, и на интернет страницата на съответното ведомство е с оглед съобщаването й е относимо към срочността за подаването на жалба, което право в случая е надлежно реализирано. Неизпълнението на това задължение не рефлектира върху законосъобразността на издадения индивидуален административен акт.
С оглед всичко изложено до тук, възраженията и в двете касационни жалби се преценяват като неоснователни. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло във всичките му части и по четирите диспозитива.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7254 от 22.11.2013 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 41 състав, постановено по адм. дело 8185/2013 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. П./п/ С. С.
Г.М.