Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Л. К. С. против решение по адм. д. 4810/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Навежда касационни основания за отмяна поради неправилност. Твърди, че съдът въобще не е обсъдил доказателствата, които установяват дискриминация допусната спрямо нея при сравняване с лицата С. К. Х. и С. А. Б.. Събрани са доказателства, че не се прилагат еднакви критерии при прекратяване на служебно правоотношение от страна на Д. С. И., защото посочените лица не са с прекратени служебни правоотношения и все още продължават да работят като държавни служители. От общо 22 служители, някои от тях, с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още през 2011 г., все още работят.Съдът не е взел предвид, че Димка Ст.Иванова не прилага еднакви критерии при едностранно прекратяване на служебно правоотношение по чл.106, ал.1, т. 5 от ЗДСл.

Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт Милушева оспорва касационната жалба . Не е доказано нарушение на чл.21 от ЗЗД. О. Д. И. не изразява становище.

Председателят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочените от жалбоподателката лица не са в сходни обстоятелства с нея.

Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице, спрямо което решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение 98/ 7.01.2014 г. по адм. д. 4810/ 2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Л. К. С. против Решение 90/ 10.04.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. Съдът е изброил подробно всички приложени към административната преписка писмени доказателства и направил извод, че Е. К., С. А. Б. и С. К. Х. не са в същата или в сходна...