Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при община С. З., подадена чрез пълномощника му юрк.. П., против решение 246 от 25.11.2014 г. по адм. дело 477/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - С. З..

По поддържаните подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Твърди се липса на порок, дисквалифициращ валидността на административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

О. К. Г. Христова от гр. С. З., не изразява становище по касационното оспорване.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Развива съображения за отмяна на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата и за основателна, по следните съображения:

С атакуваното решение АС - С. З. е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 24882/18.04.2013 г., издаден от орган по приходите при община С. З. в частта, с която в тежест на К. Х. са установени задължения за данък върху недвижим имот в размер на 224.69 лв. и лихва върху тази сума, и в частта за установено задължение за такса битови отпадъци в размер на 54.15 лв. и лихва върху тази сума, за периода от 01.05.2008 г. до 31.12.2012 г.

За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателката в качеството си на собственик на апартамент в гр. С. З., кв. Казански, бл. 31, вх. 0, ет. 2, ап. 4...