О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.2912

Гр.София, 12.06.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.550 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Б. К. срещу решение №.556/19.10.23 по г. д.№.499/23 на ОС В.Търново, с което, след отмяна на реш.№.634/11.05.23 по г. д.№.762/23 на РС В.Търново, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 ГПК са отхвърлени като неоснователни.

Ответната страна Български институт по метрология /БИМ/ оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че: страните са били обвързани от трудов договор; със Заповед №.1/5.01.23 ищецът е бил уволнен на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ - доколкото заеманата от него длъжност „специалист“ по трудово правоотношение е била преобразувана в „младши експерт“ по служебно правоотношение - т. е. определена е за заемане от държавен служител; с исковата молба уволнението е атакувано като незаконосъобразно единствено с твърдения, че работодателят, макар да е знаел, че служителят страда от болест /диабет/, поставяща го в категорията на лицата, ползващи се със закрилата по чл.333 ал.1 т.2 КТ, и е ползвал отпуск по болест, не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, нито му е дал възможност да представи медицински документи, установяващи правото му на специална закрила /т. е. това е единственото надлежно въведено в предмета на делото /спора/ от ищеца основание за отрицание на законността на уволнението/. Друго, ново основание за незаконосъобразност на уволнението, не е било редовно предявявано. Въвеждането на такова може да се направи в първото по делото заседание чрез изменението на иска по реда на чл.214 ал.1 пр.1 ГПК-но само ако съдът прецени, че с оглед защитата на ответника изменението би било уместно. Ново основание не може да се въвежда по реда на чл.143 ал.2 ГПК, тъй като възможността, която тази норма предоставя на ищеца, е да уточни и допълни вече предявеното с исковата молба /т. е. да добави пояснение или обстоятелство в логическа предметна връзка със същото основание - реш.№.790/29.07.11 по г. д.№.148/10, IV ГО/, т. е. да упражни едно свое процесуално право, независещо от волята на съда или съгласието на другата страна. В случая въведеното от ищеца с исковата молба основание за незаконност на уволнението не може да доведе до отмяната му. Това е така, защото предварително разрешение на Инспекцията по труда е изискуемо само в хипотезите на чл.333 ал.1 т.2-т.4 КТ и се отнася само за случаите, когато трудовия договор е прекратен от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2, т.3, т.5, т.11 и чл.330 ал.2 т.6 КТ - но не и когато прекратяването е на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ. Без правно значение са обстоятелствата на знание на работодателя, че ищецът страда от заболяване, попадащо в хипотезата на чл.333 ал.1 т.3 КТ, че към момента на връчване на заповедта за уволнение той е ползвал отпуск за временна неработоспособност или че е /ако и да е/ бил трудоустроен, както и че не са му били поискани медицински документи за установяване на здравното му състояние /посочените текстове от Закона за хората с увреждания нямат никаква връзка с упражняването на правото на уволнение/.

Отразено е, че направеното в съдебно заседание на 27.04.23 изявление на пълномощника на ищеца, че в нарушение на чл.8 ал.1 КТ работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение, само по себе си е негодно да се квалифицира като надлежно извършен опит за изменение на иска по смисъла чл.214 ал.1 изр.1 ГПК-тъй като, противно на изискването на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, е голословен израз на една оценъчна представа на страната, лишена от изложение на каквото и да било обстоятелство или на сбор от логически неделимо свързани обстоятелства /твърдения/ за съдържанието й, т. е. в какво се състои злоупотребата. Злоупотребата с правото на уволнение би се явила съвсем друго основание на иска, защото с каквито и да било обстоятелства да би била съпроводена като предмет на оценъчното изявление, те няма как да имат връзка с основанието /обстоятелствата/ в исковата молба, насочващи вниманието на съда единствено към проверка притежава ли ищеца право на предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.2 т.3 и т.4 КТ и по чл.38 ал.1 ЗХУ при уволнението му на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ. Затова и не представлява нито уточнение, нито допълнение на исковата молба по смисъла на чл.143 ал.2 ГПК. При това положение съдът, с оглед правораздавателния резултат, е приел, че няма право и задължение да разглежда оценъчното изявление /чл.6 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 чл.127 ал.1 т.4, чл.146 ал.1 т.1 ГПК/ като служебно открива /без ищецът да ги е посочил/ в документите, съставляващи личното трудово досие на ищеца, обстоятелства, които според убеждението му са показател за нарушение на изискването на чл.8 ал.1 КТ за добросъвестно упражняване на правото на уволнение от работодателя /т. е. достатъчни да обосноват извод, че предположението по чл.8 ал.2 КТ за наличие на такава добросъвестност е оборено/. Добавено е и, че, извън недопустимостта да бъде разглеждано по същество, въпросното изявление би се явило и неустановено с категорична убедителност. Злоупотреба с правото на уволнение би била налице, когато интересът, свързан с целесъобразното протичане на работата в ответната държавна институция, не е породил никаква обективна необходимост длъжността на ищеца, заемана дотогава по трудово правоотношение, да се определя да се заема занапред по служебно правоотношение /от държавен служител/, но въпреки това компетентният работодателски орган субективно произволно е предприел преобразуването по съответния ред с единствената цел /т. е. умишлено/ да прекрати трудовия му договор на въпросното основание, съпроводена с някаква улесняваща /целта/ неправомерна и/или непочтена подбуда, като например да избегне преодоляване на защита по чл.333 ал.1 КТ. Намиращото се в личното трудово досие на ищеца писмо изх.№.22094268/02.12.22 на Дирекция „Инспекция по труда“, град В.Търново - съдържащо отказ да бъде дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността „специалист“, не е сигурно доказателство, че преобразуването й в такава за заемане по служебно правоотношение е извършено без обективна необходимост в интерес на дейността, а нарочно с единствената цел да бъде прекратено /неясно по каква подбуда/. На него може да се основава предположение /съмнение/ за евентуално наличие на тази цел, но само по логически предположения съдът не правораздава, още повече, че на ответника не е осигурена възможност да се защити срещу изменението на иска-каквото, строго процесуално погледнато, няма. Дори да се приеме, че такова има, новото основание е въведено след изтичане на давностния срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ и предвид възражението на ответника, направено с жалбата /поради процесуалната изненада от приетото с обжалваното решение незаконност на уволнението само поради злоупотреба с правото, без да е налице надлежно изменение на иска в срока по чл.312 ал.2 КТ или по реда на чл.214 ал.1 пр.1 ГПК/ в този смисъл, то правото на признаване за незаконно и отмяна на уволнението ще се счита за погасено.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпроса „Съобразено ли е решението на Великотърновски окръжен съд с изрично посочените в исковата молба и отговора на въззивната жалба факти, имащи значене за установяване на злоупотреба с права от и. д. председателя, който, за да избегне защитата по чл.333 от КТ и ЗХЕ, с немотивирана заповед променя длъжността да се заема от държавен служител?“.

Поставеният от касатора въпрос не е общ и абстрактен - какъвто има предвид чл.280 ал.1 ГПК. Той е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по настоящото дело. На него може да се отговори едва с акта по съществото на спора–решението, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а не в настоящата предварителна фаза по допускане на касационно обжалване с оглед критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това и доколкото касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №. 1/09 от 19.02.10/, касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска.

Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното не е налице и хипотеза на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като към договора за правна помощ и съдействие, предвиждащ заплащане на 1500лв. адвокатско възнаграждение по банков път, не са приложени банкови документи, удостоверяващи плащането /т.1 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК на ВКС/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.556/19.10.23 по г. д.№.499/23 на ОС В.Търново,

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: