Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] против решение № 418 / 06.07.2015 г. по адм. дело № 265 / 2015 г. на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – И. А. П., от [населено място], [община] не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд вярно е изяснил релевантните за спора факти и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до законосъобразни изводи за основателност на съдебното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решение № 418 / 06.07.2015 г. по адм. дело № 265 / 2015 г. Административен съд – Пазарджик е отменил по жалба на И. А. П., от [населено място], [община] заповед № П-354-Б / 02.02.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], с която е прекратена месечната му помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода 01.11.2014 г. – 31.10.2016 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби – основание по чл. 146, т.4 АПК. Посочил е че, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 12, ал.6 от ППЗСП. Решението е правилно.
По делото е установено, че със заповед № П – 354 / 31.01.2014 г. на семейството Н. и И. П. е отпусната семейна месечна помощ по чл. 9 ППЗСП, считано от 01.01.2014 г. в размер на 85,80 лева.
Видно от приетата по делото заповед № П – 354 / 05.06.2014 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – С. семейната месечна помощ е спряна за два месеца. Актът е адресиран до съпругата на жалбоподателя. Липсват данни за надлежното му съобщаване на И. П.. С решение № РД – 07 – 47 / 20.03.2015 г. директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – П. е отменил заповед № П-354 / 02.02.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – С. за прекратяване на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП на Н. Р. П., от [населено място]. Наред с оспорената по делото заповед № П-354-Б / 02.02.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] има данни и за издадена заповед № П – 354 А / 02.02.2015 г. на същия административен орган за прекратяване на социалното подпомагане на същите основания.
Съгласно чл. 12 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности за срок от 14 дни по 4 часа дневно. При отказ за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът. При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът месечната помощ се прекратява за срок две години.
За И. П. не са налице материалноправните основания по чл. 12, ал.6 ППЗСП и тези обстоятелства обосновано са ценени от административния съд. Многобройните, в определени случаи взаимноизключващи се административни актове, издадени в условията на съществени нарушения на административнопроизводствени правила сочат хаотичен и формален подход в дейността на административния орган при установяване изпълнението на задълженията на получаващите подпомагане лица. Процесуално неиздържано е с административен акт да се установяват отрицателни факти. Липсва доказателствена обезпеченост на изводите и изследване на всички обстоятелства от значение за случая.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418 / 06.07.2015 г. по адм. дело № 265 / 2015 г. на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.