Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1797 от 19.03.2015 г. постановено по административно дело № 3993 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че доминиращ елемент в марката „Д. №1” е думата „Д.”. Сочи, че при наличието на серия от регистрирани марки, съдържащи думата „Д.”, доминиращ елемент в процесната е означението „№ 1”, изразяващо понятието „номер едно”, което има описателен и хвалебствен характер. Изразът „номер едно” указва конкретни характеристики на стоките, които означава и представлява знак за определено качество на предлаганата стока (най-доброто). Макар хвалебственият характер на една словна марка да не изключва нейната годност да гарантира на потребителите произхода на стоките и услугите, които обозначава, в тежест на съда е да прецени дали марката може да бъде възприемана от съответните потребители едновременно като промоционално послание и като указание за търговския произход на стоките и услугите. От събраните по делото доказателства е видно, че марката „Д. № 1” се възприема като обозначение за най-добрия продаван сладолед. Това е доказателство, че марката не изпълнява функциите си за еднозначно обозначаване и отличаване на продуктите на производителя [фирма]. Описателните термини, включително в случаите, когато не са единствени, но доминират в състава на определена марка, не могат да бъдат обект на изключително право и в интерес на обществото е те да останат свободни за използване от всички. Изразеното със словосъчетанието „Д. № 1” рекламно послание, според което продуктите с марка „Д.” са най-добрите на пазара, не би могло да се ползва с изключителна закрила, предоставяна от регистрацията на това словосъчетание като марка. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалваният административен акт, като преписката бъде върната за ново произнасяне от председателя на Патентно ведомство, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът – Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Прави искане решението на АССГ да бъде потвърдено.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение № 605 от 17.12.2013 г. на председател на Патентно ведомство и е осъдил [фирма] да заплати на Патентно ведомство и на [фирма] направените по делото разноски.
За да постанови решението си, съдът е изложил, че предмет на оспорване в производството е решение № 605 от 17.12.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, с което, е отхвърлено искането за заличаване на регистрацията на марка рег. № 49426 „Д. № 1”, с притежател [фирма]. Производството пред Патентно ведомство, приключило с обжалваното решение, е образувано по постъпило на 15.02.2012 г. искане вх. № 70-00-1619 от [фирма] за заличаване на регистрацията на марка рег. № 49426 „Д. № 1”, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО). В искането е изложено, че доминиращ елемент в атакуваната марка е означението „№ 1”, съкратено изписване на израза „номер едно”, имащ описателен хвалебствен характер и поради включването му в състава на марката, тя като цяло придобива такъв характер. Твърди се, че марката № 1” указва качеството на означените с нея стоки, подчертавайки тяхното превъзходство пред останалите от същия вид, поради което й липсва отличителна способност. Марката е не само описателна, но и заблуждаващо описателна, тъй като с нея е изразено невярно твърдение, че означените стоки са най-добрите. Посочено е още, че ЗМГО не допуска регистриране на описателна марка, дори и тя да описва вярно означаваните с нея стоки и услуги. Процесната марка е с рег. № 49426, регистрирана е като „Д. № 1”, словна, на 11.11.2004 г., като заявлението е подадено на 26.03.2003 г. от притежателя на марката [фирма]. Марката е регистрирана за стоки от клас 30 - сладоледи, сладоледени изделия, сладкарски и захарни изделия, брашно и произведения от зърнени храни, хляб, кафе, чай, захар, ориз, заместители на кафе, тапиока, саго, мед, меласа, мая, бакпулвер, сол, горчица, оцет, сосове за подправки, лед. Срокът на действие на регистрацията е до 26.03.2023 г. След събиране на доказателства и процедура по размяна на книжа, определената от ответника комисия е приела становище, предложено на вниманието на административния орган. Последният, след извършване на последователна преценка относно наличието на предпоставките по чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, се е произнесъл с оспорваното решение, с което искането за заличаване на регистрацията на марката е отхвърлено. След обсъждане на събраните по делото доказателства, приетата съдебно-маркова експертиза и приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган (чл. 46, ал. 6 от ЗМГО), при спазване на установената форма, на административнопроизводствените правила в процедурата по разглеждане на искането (чл. 42, ал. 1, 2 и 3, чл. 46, ал. 1 - ал. 3 от ЗМГО) и е в съответствие с материалния закон. Приел е, че за съставомерността на квалификацията по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, следва да се установи, че марката има указателен характер, което означава, че се състои изключително от описателни знаци или означения, които трябва ясно, точно и еднозначно да указват някаква характеристика на стоките/услугите, за които марката е предназначена. Позовавайки са на заключението на приетата по делото съдебно-маркова експертиза, съдът е приел, че означението „№ 1” не е доминиращо в състава на процесната марка, тъй като отличителният, доминиращ елемент на марката е думата „Д.”. Тя е разположена в началото на израза, с по-голяма дължина е от означението и е съществена е и определяща при възприемането на марката. Думата „Д.” не е описателна по отношение на стоките за които марката е регистрирана и няма самостоятелно смислово значение, а е с фантазиен характер. Знакът „№ 1”, разгледан сам за себе си, може да се възприеме от част от потребителите, като знак указващ най-вече качеството на предоставяната стока т. е. като знак с рекламно-хвалебствен характер. Процесната марка обаче не се състои изключително от това означение, тъй като в състава на марката е включена и думата „Д.”. Самото съчетание, на отличителен и доминиращ елемент (в случая „Д.”) с неотличителен и недоминращ такъв („№ 1”), не придава на знака на марката (в случая „Д. № 1”), разгледан в неговата цялост, качествата на знак указващ вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите, за които марката е регистрирана. Собственикът на марката [фирма] притежава за същите стоки фамилия от марки с включена в състава им думата „Д.”, с което именно тази част от марката е наложена основно сред потребителите (peг. № 43848 „Д. holiday ice” - словна, peг. № 43847 „Д. amigo ice”, peг. № 43566 „Д. every day”, peг. № 43565 „Д. magic”, peг. № 46506 „Д.”, peг. № 83343 „Д. number one” и др.). Предвид изложеното, съдът е възприел изводите на административния орган, че разглеждана в нейната цялост, марката не е описателна, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО. По отношение на преценката за приложимост на чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, съдът е изложил, че посочената разпоредба забранява регистриране на марка, която няма отличителен характер. Посочил е, че марката притежава отличителен характер, ако е лесно разпознаваема като знак, различен от самите стоки и услуги, т. е. не е родово понятие, няма описателен характер и притежава отличителни белези. Приел е за правилен извода на органа, че наличието на думата „Д.” изключва липсата на отличителен характер на марката и води до извод за наличие на присъща отличителност на знака като цяло. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11 от същия закон. С нормата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО е въведено императивно ограничение за регистрация на марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. За да се прецени налице ли е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО е необходимо, да се оцени характера на връзката на знака или означението със съответната стока. Тогава, когато е налице достатъчно пряка и конкретна връзка със стоката, която дава възможност на заинтересования потребител да получи незабавно и без други разсъждения описание на нейните характерни особености, то знака или означението са описателни. Когато марката е съчетание от няколко елемента, Съдът на Европейския съюз е приел, че „евентуалният описателен характер може да се изследва частично за всеки от тези елементи, взет поотделно, но трябва при всяко положение да бъде установен също и за съвкупността, която те образуват” – т. е. за самата марка (решение на Съда на Европейския съюз от 15.03.2012 г. по съединени дела С-90/11 и С-91/11, пар. 23). За окончателната преценка относно описателния характер на марката релевантна е преценката й като цялостно съчетание на елементи. Регистрираната от [фирма] словна марка с рег. № 49426, се състои от думата „Д.” и означението „№ 1”. Изложените от касатора доводи че означението „№ 1” се възприема като знак за определено качество на предлаганата стока, макар и по принцип да са правилни, не могат да доведат до извод за наличието на предвидените в закона предпоставки за заличаване на марката, тъй като тя не се състои изключително от този знак. Думата „Д., предвид нейното разположение (в началото на марката), пространството което заема и еднозначното й произнасяне, водят до извод, че тази част от марката е нейният отличителен, доминиращ елемент. Този извод се подкрепя от наличието на фамилия от марки, притежавани от [фирма], с включена в състава им думата „Д.”. Правилен е изводът, че съчетанието на отличителния и доминиращ елемент, с недоминращия такъв не придава на марката „Д. № 1”, в нейната цялост, качеството на знак указващ характеристиките на дадена стока. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, основание за заличаване на марката е налице, когато тя няма отличителен характер. За да се прецени изпълнява ли марката функциите си да индивидуализира дадена стока и да бъде идентификатор, по който потребителят отличава тази стока от останалите, е необходимо преценката да се извърши по отношение на марката в цялост. Не може един от елементите на марката да бъде тълкуван изолирано от останалите и само с оглед на това да бъде направен извод за липса на отличителност. В настоящия случай съдът правилно е приел, че процесната марка съдържа думата „Д.”, която е нейният доминиращ елемент. Това й придава индивидуалност и отличителност и изпълнява изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО - да отличава във възприятията на потребителите стоките на регистриралото я лице от тези на други лица. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост. Въз основа на тях съдът е достигнал до правилен извод, че не са налице абсолютните основания заличаване на регистрираната марка „Д. № 1” по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗМГО. Доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, са неоснователни.
В касационната жалба не се сочат конкретни доводи за необоснованост на съдебното решение, но видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона, поради което твърдението за този порок на съдебното решение е неоснователно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1797 от 19.03.2015 г. постановено по административно дело № 3993 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати Патентно ведомство на Р. Б сумата от 300, 00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.