Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. А. К. с [фирма] срещу Решение № 2269 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 2984/2013 г. по описа на Административен съд Бургас.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № 281301184 от 29.08.2013 г., издаден от Д. И. В. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и А. Т. М. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител ревизията в ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 357 от 21.11.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че неправилно АС Б. е приел оспорения РА за валиден акт, доколкото се установява, че ревизията не е възложена за установяване на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за съответните години и това обуславя нищожност на РА поради липса на компетентност / предметна/ на органа, издал акта. На второ място, в касационната жалба се излагат доводи за необсъждане на всички доказателства по делото и неправилна преценка на същите. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, като алтерантивно се иска обявяването на РА за нищожен или отмяната на РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в...