Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение № 569 от 24.03.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №1814/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване за задължения по декларация №АУ003842 от 26.06.2014 г. на орган по приходите в [община] в частта, с която на М. А. К., действаща като едноличен търговец с фирма „М. А.“, са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 511, 62 лв. и лихва – 167, 34лв.; за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 544, 20 лв. и лихва – 100, 86 лв. и за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 544, 20 лв. и лихва – 45, 36 лв.

Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], счита обжалваното решение за неправилно. Не сочи конкретно отменително основание. Твърди, че „съдът е разрешил спор, за който не е бил сезиран“. „Актът за установяване на публично вземане, в частта за такса битови отпадъци, е отменен поради мотиви, че органът не предоставил доказателства за предоставена услуга“. Сочи, че в мотивите на съда не се съдържа изявление за непредоставяне на услугата. Имотът се намира в[жк], който е фиксиран район в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Представя писмо, изх. №70-01-4572 от 22.05.2015 г.; протоколи за извършена работа през 2011 г. и 2012 г.; придружително писмо, вх. №70-00-2742/11 от 09.07.2014 г. с приложени пътни листове и протоколи; Заповед №3015 от 28.10.2010 г., Заповед №2616 от 28.10.2011 г. и Заповед №2894 от 30.10.2012 г. на кмета на...