О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3253

София,25.06.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 768 по описа за 2024г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Държавна агенция при бежанците при Министерски съвет, чрез юрисконсулт К. Л., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд №289/25.10.2023г. постановено по в. г.д.№579/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост.

Насрещната страна М. П. Р. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат М. Г., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а в условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Хасково, с което са уважени предявените от М. П. Р. срещу Държавна агенция при бежанците при Министерски съвет, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №03-134/27.07.2022г. на председателя на Държавна агенция при бежанците при Министерски съвет; за възстановяване на М. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в отдел „Социална адаптация“ в Регистрационно – приемателен център [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на Държавна агенция при бежанците при Министерски съвет да заплати на М. П. Р. сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 03.08.2022г. до 03.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2022г. до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 01-8/16.01.2017 г., с който ищецът М. П. Р. бил назначен на длъжността „Старши специалист в отдел „Прием, настаняване и социални дейности в РПЦ, [населено място]. С допълнително споразумение № 02-728/29.03.2019г. и на основание чл.119 от КТ М. Р. бил преназначен на длъжност „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ Х., с код Н. 3359-3022, считано от 01.04.2019г. При преназначаването на ищеца през 2019г., му била връчена длъжностна характеристика (утвърдена със Заповед № РД05-219/29.03.2019г. на Главния секретар на ДАБ при МС), с подробно посочени изисквания за заемане на длъжността и необходимата компетентност.

На 03.07.2020г., на ищеца Р. била връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ- [населено място], утвърдена със Заповед № РД .../....г. на Главния секретар на ДАБ при МС, в която било направено допълване на изискванията за необходимата компетентност, както следва: Дигитална компетентност - знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация. Познава и прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността си.

С писмо № ЧР-..... г. на Председателя на ДАБ при МС на ищеца М. Р. била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ, [населено място], утвърдена със Заповед № ....,.г. на Главния секретар на ДАБ при МС, с изисквания за заемане на длъжността и необходими компетенции идентични на предходната.

На 22.06.2020г. същата длъжностна характеристика била връчена и на З. К. А., заемала длъжност „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ, [населено място], утвърдена със заповед № .....г. на Главния секретар на ДАБ при МС.

Съдът констатирал, че М. П. Р. ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за периодите: от 28.07.2022г. до 10.08.2022г. и от 11.08.2022г. до 25.08.2022г. Последният пълен отработен месец на ищеца бил месец април 2022 г., съобразно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, за който му било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 981 лв. – основна работа заплата; 824 лв. – допълнително възнаграждение за постигнати резултати (изплащано на тримесечие, без постоянен характер). Размерът на обезщетението за 6 месеца, за периода от 03.08.2022 г. до 03.02.2023 г. и за период от 08.09.2022 г. до 08.03.2023 г., било в размер на: 10 830 лв. по вариант първи от заключението и 5886 лв. по вариант втори.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че при разглеждане на делото първоинстанционнният съд не е нарушил диспозитивното и състезателното начало в процеса, като приел, че заповедта за уволнение била връчена на ищеца по време, когато ползвал отпуск поради временна неработоспособност – нарушение на чл.333 КТ. Посочил, че възражението за датата на връчване на заповедта било разгледано във връзка с твърдението на ответника, че искът е недопустим, като предявен след изтичане на двумесечния срок по чл.358 КТ. Изложил, че първостепенния съд правилно е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на работника с лицензиран оператор на пощенски услуги, с товарителница №.......г, адресирана до адреса на ищеца М. П. Р. – [населено място], [улица],вх. .,ет..,ап.., с телефон на получателя [ЕГН]. Отказът за получаването бил надлежно удостоверен от връчителя.

С оглед на това, въззивният съд приел, че писменото изявление на ответника било редовно връчено М. Р. на 03.08.2022 г., при условията на чл. 44 ГПК и от тази дата е започнал да тече срокът за оспорването . Отбелязал, че доколкото исковата молба, въз основа на която е образувано производството, била депозирана на 03.10.2022г. (пощенско клеймо на плик на стр.11 том 1), същата е подадена в двумесечния преклузивен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, поради което направил извод за допустимост на предявените искове.

Съдът посочил, че към датата на връчване на заповедта за уволнение, ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, поради което при преценка законосъобразността на извършеното уволнение, следвало да бъде установено дали е спазена процедурата по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ. Доколкото тази закрила (чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ) се прилагала и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, преценката за приложимостта следвало да се направи към датата на връчване на заповедта. С оглед на това и факта, че същата била връчена на М. Р. по време на ползвания от него отпуск за временна нетрудоспособност, съдът направил извод, че работникът се е ползвал от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от ГПК и тя не е била преодоляна от работодателя. Посочил, че само на това основание уволнението, обективирано в Заповед № ...... г. на Председателят на ДАБ при МС за прекратяване на трудовото правоотношение с М. П. Р., се явявало незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

Отделно от това, съдът посочил, че изискванията за заемане на длъжността „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ- [населено място] били утвърдени със Заповед № ........г. на Главния секретар на ДАБ при МС и въведени от 30.06.2020г., като промяна в тях не била извършена с последващата Заповед № ......г. на Главния секретар на ДАБ при МС. С оглед на това и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на тази длъжност от 2020г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, при действието на посочените изисквания и е отговарял на същите, съдът направил извод, че не са били налице предпоставките и основанието по чл.328, ал.1,т.11 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Приел още, че промените в изискванията за изпълнение на длъжността не били обосновани и нямали връзка с характера на работата на съответната длъжност, поради което въвеждането им било извършено единствено, с оглед уволнението на ищеца – нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В тази връзка посочил, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ била оборена, когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, че въведените нови изисквания са единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобикалят изискванията за предварителната закрила по чл. 333 КТ (решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016 г., г. к., III г. о. на ВКС).

В заключение направил извод, че при установената липса на промяна в изискванията за заеманата от ищеца длъжност, е налице злоупотреба с право от работодателя, което водело до незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяването му. Приел, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно, по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, е основателен и следва да бъде уважен, а заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца – отменена. Предвид основателността на главния иск, съдът направил извод за основателност и на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ За момента и условията, при които настъпва преклузията за ищеца да въвежда нови твърдения по фактите и да навежда нови основания за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно да ангажира доказателства за ново въведените твърдения и възражения. Твърди противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №382/06.01.2015г. по г. д.№1558/2014г. на ІV г. о.; решение №163/17.01.2012г. по г. д.№965/2010г. на І т. о.; решение №15/16.02.2017г. по г. д.№60077/2016г.; решение №644/12.10.2010г. по г. д.№1269/2009г. на ІV г. о.; 2/ За задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите и да обоснове акта си със събраните по делото доказателства. Въвежда довод за противоречие на въззивното решение с ППВС №1/13.07.1953г., ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС; решение №212/01.02.2012г. по т. д.№1106/2010г. ІІ т. о.; решение №94/28.03.2014г. по г. д.№2623/2013г. ІV г. о.; решение №157/08.11.2011г. по т. д.№823/2010г. ІІ т. о.; решение №344/21.09.2012г. по г. д.№862/2011г. ІV г. о.; решение №127/05.04.2011г. по г. д.№1321/2009г. ІV г. о.; решение №554/08.02.2012г. по г. д.№1163/2010г. ІV г. о.; решение №194/18.06.2013г. по г. д.№1100/2012г. ІV г. о. и 3/ Как следва съда да преценява правните характеристики на съответната длъжност с оглед приложението на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС в решение №118/23.03.2015г. по г. д.№281/2014г. на ІV г. о.; решение №182/13.06.2014г. по г. д.№479/2014г. на ІV г. о.

Съдът намира, че поставените от касатора въпроси свързани с възраженията, по които съдът може да се произнесе в производството по чл.344 от КТ срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за приложението на чл.328, ал.1, т.11 от КТ са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, част от която са решение № 665/1.11.10г. по г. д. № 242/09г., ІV г. о.; решение № 459/27.01.11г. по г. д. № 1532/10г., ІV г. о.; решение № 503/5.01.12г. по г. д. № 77/11г., ІV г. о.; решение №135/08.06.2021г. по г. д.№3135/2020г. на ВКС, ІV г. о.; решение №357/24.09.2012г. по г. д.№874/2011г. на ВКС, ІV г. о., поради което обжалването следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въпросите следва бъдат уточнени от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) в следния смисъл: 1/ може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и 2/ налице ли е промяна на изискванията за изпълнение на длъжността в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с напълно различни трудови функции.

Поставеният въпрос за задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове акта си със събраните по делото доказателства отново е обоснован с оплакванията за разгледани от въззивният съд възражения срещу оспорената заповед, които не са били своевременно въведени в производството, поради което същите ще бъдат разгледани по същество на спора.

В заключение, касационно обжалване следва да се допусне.

К. Д. агенция при бежанците при Министерски съвет, следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 197,60лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № №289/25.10.2023г., постановено от Хасковски окръжен съд по в. г.д.№579/2023г.

УКАЗВА на касатора Държавна агенция при бежанците при Министерски съвет, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 197,60 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: