О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1906

гр. София, 18.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 954 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, чрез процесуален представител старши юрисконсулт П. С., срещу определение № 4/02.01.2024 г. по в. гр. д. № 625/2023 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 414/28.08.2023 г. по гр. д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй (имащо характер на определение), с което на основание чл. 250, ал. 3 ГПК е допълнено решение № 315/22.11.2022 г. по същото дело, като е оставен без разглеждане иска на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ против Ц. С. Ш., като наследник на С. Ц. Н. за заплащане на сумата 11 866,48 лв., представляваща обезщетение за ползването от наследодателя С. Н. на недвижим имот: гараж № .. от ведомствения фонд на МО, с адрес [населено място], [улица], бл. 41-43 /стар „В. А.” 41-43/ за периода от 01.07.2015г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва от 10.09.2020г. до окончателното изплащане, като недопустим.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно съдът е определил основанието на иска. Твърди се, че са предявени в условия на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 2 ЗЗД.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Допуснал ли е съществени процесуални нарушения съда, когато в доклада си е приел за разглеждане евентуално предявения иск, без да даде указания за уточняване на основанието, а в първоинстанционното си решение го е оставил без разглеждане като недопустим?”; 2. „Бил ли е длъжен съдът да отхвърли иска още с доклада и да не го допусне до разглеждане?”. Твърди се също, че обжалваното определение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК.

Ответникът по жалбата Ц. С. Ш., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, като оспорва и основателността на жалбата.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че производството пред Районен съд - Козлодуй е образувано по искова молба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ против С. Ц. Н., в която за изложени твърдения, че между страните бил сключен договор за наем от 2001 г., с който ищецът предоставил ползването на описания по-горе имот на ответника. С писмено предизвестие било предприето прекратяване на наемните отношения между страните по договора. След получаване на предизвестието ответникът продължил да полза наетия имот. Ищецът посочил, че прекратяването на договора за наем довел до държане на имота от страна на ответника на отпаднало правно основание и последиците от него се уреждали на плоскостта на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. По ч. гр. д. № 983/2020 г. по описа на Раионен съд - Козлодуи била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 11 866,48 лв. и законна лихва, считано от 10.09.2022 г. до изплащане на вземането. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № 844/2021 г. по описа на ЧСИ с peг. № 900 и раион на деиствие Окръжен съд - Враца. Ищецът е посочил, че длъжникът подал възражение, поради което е възникнала необходимост да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение. Предявил при условия на евентуалност и осъдителен иск, в случай че установителният иск бъде отхвърлен поради недоказване на основанието и размера на претендираното обезщетение. Осъдителната претенция била за същата сума, за която също било посочено, че представлява обезщетение за ползване на същия имот на отпаднало правно основание за същия период.

За да приеме, че осъдителният иск е недопустим въззивният съд е посочил, че според трайната съдебна практика целта на предявяване на осъдителен иск е не само установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждане на ответника и снабдяване на ищеца с изпълнителен лист, като в заповедното производство тази цел е изпълнена. Поради това за заявителя, в полза на които е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес да предяви установителен иск за признаване на вземането, а осъдителен - за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането при условията на чл. 210, ал. 1 от ГПК, или при въвеждане на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение (чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност). Посочил е, че основание на иска е не правната квалификация на искането, а фактите, от които то произтича и които ищецът е длъжен да посочи на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Приел е, че посочените от ищеца в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, не се различават от тези, определящи основанието на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, а именно ползване на имота от наемателя след прекратяване на сключения договор за наем. Съдът е счел, че посочването от ищеца в допълнителна молба, подадена пред въззивната инстанция, на правното основание на осъдителния иск - чл. 55, ал. 2 ЗЗД, и на друг начин на изчисляване на обезщетението за ползване на недвижимия имот (по среден пазарен наем), не е определящо за основанието на предявената претенция.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, трето г. о., намира следното:

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. В мотивите към т. 11 б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право, предмет на делото, чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум. В съответствие с приетото в установената съдебна практика въззивният съд е приел, че основание на иска е не правната квалификация на искането дадена от ищеца, а фактите, от които произтича то, и които ищецът е длъжен да посочи на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Прието е, че в случая ищеца ясно е заявил основанието, на което се претендират двата предявени иска – установителен и осъдителен, и че то е едно и също, а именно ползването на процесния имот от наемателя след прекратяване на сключения договор.

Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 130 ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Съдът извършва проверка за допустимостта на иска преди насрочването на открито съдебно заседание (в този смисъл е напр. Решение № 87/24.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2010 г. на III г. о. на ВКС) и преди проверката за редовност на исковата молба, тъй като е безпредметно да се извършва проверка за редовността на исковата молба, щом като още от съдържанието й е видно, че производството е недопустимо. Проверката за допустимост се състои в установяване от съдията докладчик дали са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респ. дали не е налице някоя от процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) за това. Проверка за допустимост на иска се прави от съда най-малко още два пъти – в закрито съдебно заседание по подготовка на делото (чл. 140, ал. 1 ГПК), както и открито съдебно заседание (чл. 143, ал. 1 ГПК), доколкото данните за такава не може да бъдат извличани единствено от исковата молба. За повечето от абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, това важи в хода на цялото съдебно производство по арг. от чл. 270, ал. 3 и чл. 293, ал. 4 ГПК, тъй като за да бъде същото допустимо е достатъчно те да са налице към момента на постановяване на съдебното решение. Поради това по отношение на въпроса не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване, а именно да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Определението не е и очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение, а това основание се мотивира с твърдения за допуснати нарушения процесуалния закон, които не могат да се проверят в настоящото производство.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4/02.01.2024 г. постановено по в. ч.гр. д. № 625/2023 г. на Окръжен съд – Враца.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.