Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Д. Й. Д. срещу решение № 26 от 11.02.2016 г. постановено по адм. дело № 741 по описа за 2015 г. на Административен съд - Добрич.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че в съдебния акт неправилно е прието, че нарушението може да се изразява във формално такова без да са обсъдени вредоносните последици от него. Съдебният акт не е съобразен с чл. 177, ал. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), понастоящем отменен, който предвижда, че дейността, за чието упражняване е наказан, не се счита за търговска. Сочи, че не е получавал възнаграждение за извършването й. Не е обсъдено от първоинстанционния съд обстоятелството, че на 27.04.2015 г. е подал заявление, с което иска служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е обсъдено и че дисциплинарното производство е образувано по анонимен сигнал. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ...