Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. от гр. [населено място] против решение № 5838/12.09.2016 г. по адм. д. № 2509/2015 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.
Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 5838/12.09.2016 г. по адм. д. № 2509/2015 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на М. С. Д. срещу заповед № 513з-893/11.02.2015 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл.204, т.3, чл.194, ал. 2, т. 1, пр.2 и т. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, чл.203, ал.1 т.13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, в качеството й на държавен служител в МВР на длъжност полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУП - СДВР, й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение, като неоснователно. Решението е правилно.
По делото е установено, че дисциплинарното производство е било образувано във връзка с постъпили на 08.09.2014 г. в 06 РУП на МВР документи от РУП – Самоков при ОДМВР – София (вх.№40214/08.09.2014 г. по описа на 06 РУП СДВР), съдържащи информация за възникнало на 13.08.2014 г. пътно-транспортно произшествие с участието на М. С. Д. – полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУП – СДВР. Констатирано е, че на 13.08.2014 г., около 21,30 ч Д., управлявайки лек автомобил „Ф. Ф“ с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол (1,67 промила алкохол в кръвта, установено с алкотест №01421 и 1,00 промила алкохол в кръвта, установено с химическо изследване на кръвна проба), е самокатастрофирала на пътя Самоков – Боровец на около три километра от изхода на град Самоков. Към материалите е приложен и АУАН №977/13.08.2014 г., съставен срещу М. Д. за управление на МПС след употреба на алкохол. Във връзка с постъпилите данни със заповед рег.№Із-17981/07.10.2014 г. по описа на СДВР срещу М. С. Д. е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. В хода на дисциплинарното производство е установено освен вече изложеното, че съставеният АУАН не е оспорен от Д., съгласно дадено от нея сведение по случая с рег.№513р-454/08.01.2015 г., че с наказателно постановление №14-0338-000947/08.09.2014 г. по описа на РУП – Самоков, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179, ал.2, чл.183, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП на Д. са наложени глоби в размер на общо 110 лева. По случая е образувано и ДП №37/2014 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура, прекратено с постановление №1107/14 от 24.03.2015 г.. Дисциплинарният орган е приел, че действията си, станали достояние на полицейски служители от РУП Самоков, на следовател от Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура, на граждани, Д. е уронила престижа на СДВР и институцията МВР. Същата виновно е нарушиа етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, регламентирани в т. т.4, 7, 8, 17, букви „а“ и „б“ (държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Р. Б; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег.№Із-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен с МЗ рег.№Із-453/22.02.2011 г. и МЗ рег.№Із-3029/01.12.2011 г., буквално възпроизведени в т. т.15, 19, 20, 28, букви „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег.№8121з-348 от 25 юли 2014 г. (Обн.ДВ бр.67 от 12 Август 2014 г.), както и т.1 от заповед рег.№ Із-1161/2006 г., изменена и допълнена с МЗ рег.№45/2010 г. за търсене на дисциплинарна отговорност на служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействието на друго упойващо вещество („Всички служители на МВР, участници в движението, са длъжни да се подчиняват на нормативните изисквания, регламентиращи правилата за движение по пътищата на Р България, включително забраната да не управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и са длъжни да се подчиняват на законосъобразните разпореждания на служители от КАТ, независимо от неговата категория и заеманата длъжност“). Описаното съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1, предл. второ и т.4 от ЗМВР, за което по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага наказание „уволнение“. Резултатите от извършеното разследване са обобщени в справка рег.№230р-1794/04.12.2014 г. по описа на РУП-СДВР, становище рег.№230р-1988/08.12.2014 г. по описа на 06 РУП-СДВР и становище рег.№513р-3410/09.02.2015 г. по описа на СДВР, както и материалите към тях. Служителката е дала писмени обяснения (рег.№81860/07.11.2014 г. по описа а 06 РУП СДВР, сведение рег.№513р-454/08.01.2015 г. и обяснения с рег.№513р-3724/11.02.2015 г. по описа на СДВР, които дисциплинарнонаказващия орган е установил като противоречиви по своето съдържание, тъй като Д. впоследствие твърди, че не тя е управлявала МПС, а пътуващия в него Н. Г., както първоначално е установено с АУАН (който е подписан от нея без възражения). Дисциплинарният орган е приел обясненията й, че се е разбрала с Г. тя да поеме отговорността, за да не загуби той книжката си, която е получил наскоро, за неверни, тъй като е установил, че Г. не е имал свидетелство за управление към 13.08.2014 г. (такова му е било издадено на 20.08.2014 г.). Казаното противоречи и на дадените от Г. сведения вх.№49028/06.11.2014 г. по описа на 06 РУП СДВР и рег.№513000-123/08.01.2015 г. по описа на СДВР, където той твърди, че не се е чувстал добре и е спал на съседната на водача седалка, че не е управлявал МПС и не се е разбирал с Д. тя да поеме вина вместо него. Д. е била запозната срещу подпис с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, видно от протокол рег.№41802/27.09.2012 г. по описа на СДВР.
Въз основа на изложеното и след като е приел писмените обяснения на служителката, при спазване на процедурата по чл.206, ал.1-4 от ЗМВР, директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи е издал заповед № 513з-893/11.02.2015 г., с която на основание чл.204, т.3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на М. Д., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
Проведеното дисциплинарно е в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Дисциплинарният орган правилно е установил фактите и обстоятелствата, доказани в хода на дисциплинарното производство и е приложил съответстващата им правна норма, съобразно която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторката е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Изложените в жалбата твърдения, че в заповедта и в мотивите на оспорваното решение не е установено по безспорен начин извършеното нарушение, изразяващо се в действия довели до уронване на престижа на службата, не се подкрепят от събраните доказателства. Твърденията на касаторката, че не тя е управлявала МПС по време на ПТП, с високо съдържание на алкохол в кръвта, а друго лице, се опровергават от събраните в дисциплинарната преписка по делото доказателства – преписката на РУП за документиране на ПТП, от АУАН срещу който тя не е подала възражение, от сведенията и обясненията дадени от свидетели – присъстващи лица на ПТП и полицейски служители, от дадените проби за алкохол, вкл. и кръвни изследвания на Д., потвърждаващи значително превишаващото съдържание на алкохол в кръвта на същата по време на управлението на МПС, както и от материалите събрани в хода на образуваното досъдебно производство.
С поведението си служителката на МВР е осъществила деяние, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители) и т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата) от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Правилно и дисциплинарнонаказващият орган и първоинстанционният съд е приел, че извършеното от касаторката е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата доколкото е станало и достояние на лица, извън служителите на Министерството на вътрешните работи.
За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от директора на СДВР в обжалваната заповед, като е посочено, че Д. е нарушила т. т.4,7,8,17 (букви „а“ и „б“ от Етичния кодекс утвърден със МЗ №Із-2013/08.11.2006 г. буквално възпроиведени в т. т. 15, 19, 20, и 28 от Етичния кодекс утвърден със МЗ рег.№8121з-348/25.07.2014 г., както и т.1 от заповед рег.№ Із-1161/2006 г., изменена и допълнена с МЗ рег.№45/2010 г. за търсене на дисциплинарна отговорност на служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействието на друго упойващо вещество (текста на разпоредбите посочен по-горе).
Административният орган е обсъдил поведението на касаторката и отражението му върху обществото и институцията. Посочил е, че с тези свои действия станали достояние на полицейски служители, следовател от Окръжна прокуратура Самоков, граждани, представляват не само нарушения на посочените писани правила, уредени в законови и подзаконови норзи, но са изключително укорими и от общоприетия морал за поведение, както на всеки гражданин, така и на полицейския служител, каквато е самата касаторка. Нормално е полицейските служители да служат за пример, а не да употребяват алкохол, след което да управляват МПС, да нарушават правилата и нормите с очакването, че няма да бъдат санкционирани.
При така установените релевантни за спора факти съдът обосновано е приел, че Д. виновно е извършила вменените й нарушения на посочените в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗМВР. Най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено при спазена процедура и при наличие на материалноправните предпоставки на закона.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че наказващият орган не е изложил мотиви за спазване изискванията на разпоредбата на чл.206 от ЗМВР, съгласно която органът преди налагане на дисциплинарното наказание следва да изслуша държавния служите или да приеме писмените му обяснения и при определяне на размера на наказанието да се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наказващит орган е взел предвид и обсъдил в процесната заповед тежестта на нарушението, високата му обществена опасност, противоречивото и подвеждащо поведение на служителката, несъответствията в обясненията и твърденията й и др. фактори, поради което с основание е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
Относно образуваното също по случая ДП №37/2014 г., не може да се приеме тезата, че с оглед необходимостта от приложение на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, при наличие на висящо наказателно производство, то дисциплинарното такова би следвало да започне след приключване на наказателното и едва при влизане на евентуална осъдителна присъда да се наложи наказание. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са изцяло обусловени едно от друго, поради което евентуална влязла в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление или обратното на това, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание не са идентични с тези, който биха послужили като основание за привличане на Д. като обвиняем за престъпление по НК. Настоящата инстанция споделя становището, че след като е установено, че с действията си служителката е нарушила цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронила престижът на службата, то фактът дали спрямо нея ще бъде реализирана наказателната й отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо, че деянията им могат да са основание и за търсене и на друг вид отговорност.
С оглед изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5838/12.09.2016 г. по адм. д. № 2509/2015 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на СДВР – гр. С., сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.