№ 3987/14.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 3599 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. И., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 3097 от 23.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 14347/2023 г. от Софийски градски съд, ГО, IV – Е въззивен състав в частта, в която е потвърдено решение № 10030 от 13.06.2023 г., постановено по гр. д. № 20302/2022 г. от Софийски районен съд, 75 състав, с което ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Г. Н. И. обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

В касационната жалба се поддържа възражение, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага се становище, че по делото не е била изяснена действителната воля на страните относно уговорения нетен размер на месечното трудово възнаграждение на ищеца и какъв е характерът на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 1, ал. 2, б. „б“ от трудовия му договор. Оспорва се извода на съда, основан на приетата по делото счетоводна експертиза, тъй като последната била допусната по правен въпрос. Според касатора процесното възнаграждение е имало постоянен характер, тъй като е било изплащано ежемесечно заедно с месечното възнаграждение и размерът му зависел от отработеното от ищеца време, а не от преценката на работодателя.

Към касационната жалба е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3,...