Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 211к, ал. 1 /отм./ от ЗМ и § 41 от ПЗР на ЗИДЗМ /обн. ДВ бр. 60/2015 г./.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представен от адв. К. К., против решение № 86/13.01.2015 г., постановено по адм. д. № 1678/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 9/28.04.2014 г., издадено от началника на Митница Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд за спазване на процедурата по вземането под отчет на публичните държавни вземания и за уведомяване на длъжника по реда на чл. 218, § 3 и чл. 221, § 1 и § 3 от Регламент /Е./ № 2913/92 на Съвета. Настоява, че уведомяването на длъжника за вземането под отчета на определените му задължения е извън тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение по конкретните 4 бр. ЕАД. Отрича правомерността на последващото вземане под отчет с позоваване на разпоредбата на чл. 220, § 2, б. „б“ от Регламента. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл. 212, ал. 2 от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ). Твърди неяснота относно контролирания от съда административен акт заради посочването на ППСПДВ с различни сигнатури в решението. Иска отмяна на решението /включително в частта за разноските/ и на ППСПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация началника на Митница Б. не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред АС Бургас ППСПДВ са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за...