Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 10556/12.10.2015 г. по адм. дело № 6687/2015 г. на Върховния административен съд – тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 28-ПД/23.01. 2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".

Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание, поддържа твърдения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и сочи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него е неправилен изводът на съда, че издателят на административния акт е притежавал материална компетентност, неправилни са аргументите на съда по приложението на чл. 119, ал. 1, т. 2 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/. Иска отмяна на съдебното решение и прогласяване нищожността на административния акт, алтернативно отмяната му поради недействителност и присъждане на разноски.

Ответникът – Заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното:

От фактическа страна тричленният състав на ВАС е приел, че от страна на [фирма] е подадено заявление от 07.01.2015 г. за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН на основание чл.119, ал.1, т. 2 от ЗППЦК. Към заявлението е представен протокол от Общо събрание на акционерите от 12.12.2014 г., списък на присъствалите акционери, справка за състоянието на дружеството към 28.11.2014 г. От справката за състоянието на дружеството е установено, че акционерите са 293 бр. физическите лица с 46 435 акции при номинал 1 лв. и 4 юридически лица с акции общо 8078 при 1 лв. номинал или общо 54 513 акции с 1 лев номинал.

На редовното годишно общо събрание на акционерите проведено на 12.12.2014 г. са представени 40 303 акции с право на глас от общо 54 513 акции или 73.933% от капитала на дружеството. Присъствали са четирима акционери, като един от тях е представлявал по пълномощно акционер с 26 722 акции. Решението за отписване на дружеството от регистъра, воден от КФН, на основание чл.119, ал.1, т. 2 от ЗППЦК е взето единодушно о акционерите присъствали на събранието.

С решение № 28-ПД/ 23.01.2015 г. на изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност, и на основание чл.119, ал.1, т. 2 от ЗППЦК е отказано отписване на дружеството от регистъра по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗКФН. Осъществен е контрол за спазена процедура по свикване на общото събрание по чл. 223 и чл. 224 от ТЗ и чл. 115, ал. 5 от ЗППЦК, но са развити мотиви, че на проведеното на 12.12.2014 г. общо събрание не е представен 100% от капитала на жалбоподателя за отписване на дружеството по чл.119, ал.1, т.2 от ЗППЦК, макар че решението е взето единодушно от представения капитал.

За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице отменителни основание по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните. Предмет на касационна проверка са правните изводи на съда.

Неоснователни са доводите на касатора, че временно упражняващият правомощията заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” като временно избран притежава компетентност досежно оперативните дейности на заместник-председателя и не притежава пълна законова делегация. В настоящия случай не е налице хипотезата на делегиране, а е налице институтът на заместване. За разлика от делегирането, определянето на орган, който ще поеме компетентността при заместването е допусната „ex lege” от закона, докато при делегирането обемът от правомощия се определя от прехвърлящия компетентността, който сам не загубва компетентност да издава актове от същата категория, но в настоящия случай липсва титуляр на правомощието поради предсрочното прекратяване на неговия мандат. Правомощията на ръководещия управление „Надзор на инвестиционната дейност”, дадени под условие – до встъпването в длъжност на новия заместник-председател - са придобити от издателя на административния акт на първо място по силата на служебното му положение – действащ заместник-председател с разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от ЗКФН, а с вътрешнослужебен акт следва да се уреди разпределението им, каквото е сторено на заседание на КФН от 12.11.2014 г. и отразено в протокол № 53, приложен по делото.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, свързани с приложението на материалния закон. Съгласно чл. 119, ал. 5 от ЗППЦК заместник-председателят отказва да отпише от регистъра публично дружество, ако не са налице условията по ал. 1, т. 1, 3 или 4, включително когато при тяхното осъществяване е нарушен законът. Пълното и точно тълкуване на разпоредбата предвижда както отказ за отписване от регистъра при наличието на описаните обстоятелства, така и издаване на акт с положително съдържание при условията на обвързана компетентност респ. при наличие на условията по чл. 119, ал. 1, т. 1, 3 или 4 от ЗППЦК. Неправилни са твърденията, че правомощията на заместник-председателя да извършва проверка на решения и искания по чл. 119, ал. 1, т. 2 е изрично изключено с изменението на нормата на чл. 119, ал. 5 от ЗППЦК с последната редакция на ЗППЦК с ДВ бр. 103/2012 г. От една страна ал. 5 не препраща към ал. 2 видно от самата формулировка на текста. Правомощията на заместник-председателя на КФН да откаже отписването от регистъра при условията на чл. 119, ал. 1, т. 2 се упражняват на самостоятелно основание. Ирелевантен е въпросът относно изменените текстове на ЗППЦК предвид преценката за съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му по силата на изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК, а тълкуването на приложимото право е правилно извършено от първоинстанционния състав по текстовете на ЗППЦК, изм. и доп. с ДВ. бр.109/20. 12.2013 г.

Неоснователни са доводите за неправилно приложение на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Текстът предвижда дружеството по чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК да престане да бъде публично от решението на заместник-председателя за отписване от регистъра, воден от Комисията, ако общото събрание на дружество, на което са присъствали всички акционери, единодушно е взело решение за отписването му. Следователно за да се изпълни хипотезата на нормата следва да се провери дали са били налице двете кумулативни предпоставки: 1/ да присъстват всички акционери на дружеството, а липсата на това обстоятелство не е спорна по делото и 2/ единодушно да е взето решение за отписване на публичното дружество от регистъра на публичните дружества. Изискването за единодушно вземане на решение при присъствието на всички акционери е императивно и не са предвидени правни възможности за вземане на подобно решение с мнозинство. Достигайки до същите правни изводи тричленният съдебен състав на ВАС е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. Процесуалният представител на КФН е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените правни изводи на настоящата инстанция, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК да бъде осъдено [фирма] да заплати на КФН 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 10556/12.10.2015 г. по адм. дело № 6687/2015 г. на Върховния административен съд – тричленен състав на седмо отделение. ОСЪЖДА

[фирма], [населено място], [улица], да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: