6№ 60602/27.07.2021 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Зоя Атанасова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 510 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 12077/12.10.2020 г. по гр. д. № 4497/2019 г., с което Софийски апелативен съд, отменяйки решение № 5085/08.07.2019 г. по гр. д. № 7819/2018 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е осъдил „Средногорстрой“ ЕООД да заплати на Г. Т. Б. сумата 17 930 евро – получена по предварителен договор за продажба на един апартамент и възлагане на строителство от 01.03.2009 г. и подлежаща на връщане поради развалянето на договора, ведно със законната лихва от 08.06.2015 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му плати сумата 701.36 лв. – разноските по делото.

Решението се обжалва от „Средногорстрой“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси:

1. Следва ли неясната договорна клауза да се тълкува според точния й смисъл във връзка с останалите уговорки в договора, като се съобрази поведението на страните преди и след сключването на договора и как следва да се тълкува клауза, в която страните са придали на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функция?

2. При възражение за нищожност на клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави следва ли да се събират доказателства, свързани със съществуването и на трите функции на неустойката или съдът може да изведе нищожността само от съдържанието на самите уговорки?

3. Следва ли въззивният съд да направи преценка дали клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави към момента на сключването на договора и длъжен ли е при тази преценка да изследва...