Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез законния си представител С. В., срещу решение № 463/28.01.2015г., постановено по адм. д. № 7965/14г., по описа на Административен съд [населено място] /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2021303815/11.10.2013 г., потвърден с Решение № 1285/21.07.2014г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /”ОДОП”/ – С., при ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението
Ответната страна - директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /”ОДОП”/ – С., при ЦУ на НАП., чрез пълномощника си юрк.. К оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна, поради нищожност на ревизионния акт.
Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № 2021303815/11.10.2013 г., издаден от Р. Б. - началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С., възложил ревизията и М. И. Ч., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1285/21.07.2014г. на директора на дирекция “ОДОП – С., при ЦУ на НАП, с който на [фирма] е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 143 038,83 лв. за данъчни периоди: м.03.2007г. до м.06.2007г., от м.08.2007г. до м.01.2008г., м.06.2008 г., м.08.2008 г., м.03.2009г., от м.10.2009 г. до м.12.2009г., от м.04.2010г. до м.07.2010 г., м.09.2010 г. и м.10.2010 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 67 546,49 лв.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на [фирма] против РА № 2021303815/11.10.2013 г., като съдът от събраните по делото доказателства е приел, че не е доказана реално осъществена доставка на услуги, тъй като доставчиците не са разполагали с технически и кадрови потенциал, за разлика от ревизираното дружество.
Безспорно установено е, че ревизията е повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК във връзка с Решение № 67/14.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" С. с което е отменен РА № 2021112525/04.05.2012 г. на ТД на НАП С. и преписката е върната за извършване на нова ревизия съобразно указанията дадени от административния орган.
Настоящото повторно ревизионно производство е извършено въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1300676/24.01.2013 г., издадена от Р. Р. Б., на длъжност началник сектор в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С., а процесния РА е издаден от т Р. Б. - началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С., възложил ревизията и М. И. Ч., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП, ръководител на ревизията.
По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на процесуалния закон. По-конкретно спорът е свързан с това, кой орган е компетентен да издаде ревизионния акт, като произтича от това, че разпоредбата на чл. 119 от ДОПК, озаглавена "Издаване на ревизионен акт", е претърпяла редакция по време на висящността на процесната ревизия и законодателно са променени органите, които са компетентни да издадат ревизионния акт. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. С. З за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителен кодекс - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има друга редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. За разлика от други закони, при това изменение на ДОПК законодателят е уредил реда за довършване на висящите производства. С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК е прието, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че да бъде довършено едно производство по досегашния ред, в това число и относно органа, компетентен да издаде ревизионния акт, същото следва да е образувано и висящо към деня на влизането в сила на този закон. Изискването на нормата е кумулативно - производство да е едновременно "образувано" и "висящо". Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува със заповедта за възлагане на ревизията. В закона няма легална дефиниция кое производство е висящо, но предвид общите принципи на административния и данъчния процес в общ план под "висящо производство" следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт /в случая ревизионен акт/, към издаването на който е насочено самото производство.
Няма спор относно тълкуването на закона, изразено в съдебната практика, според което при отмяна на ревизионния акт от т. н. "решаващ орган" при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и връщане на преписката органът, издал заповедта за възлагане на ревизия, със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, не започва нова ревизия, а се възобновява висящността на производството по издаване.
В процесния случай няма спор между страните по делото, че предходен РА РА № 2021112525/04.05.2012 г. на ТД на НАП С. е бил отменен с решение на решаващия орган № 67/14.01.2013 г. и преписката е върната за нова ревизия. Следователно, касае за незавършено ревизионно производство, висящността на което е възстановена след отмяната на предходния ревизионен акт.
За действителността на обжалвания акт съдът следи служебно, поради което и като е приел, че процесния РА е издаден от компетентен орган, АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменен и без да бъде обсъждан спора по същество да бъде постановено ново, с което процесния РА се обяви за нищожен.
Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 463/28.01.2015г., постановено по адм. д. № 7965/14г., по описа на Административен съд [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на РА № 2021303815/11.10.2013 г., издаден от Р. Б. - началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С., възложил ревизията и М. И. Ч., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1285/21.07.2014г. на директора на дирекция “ОДОП – С., при ЦУ на НАП. Решението е окончателно и не може да се обжалва.