Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], с [ЕИК] срещу Решение № 8098 от 22.12.2014г., постановено по адм. дело № 8674/2014г. по описа на Административния съд С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101311520/14.04.2014 г., издаден от М. И. Г. – началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С. и С. М. У. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1274/21.07.2014 год. на Директора на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на Националната агенция за приходите – С..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че същността на спора е дали дружеството има право на приспадане на данъчен кредит и съответно възстановяване на декларирания данък за възстановяване след като е регистрирано по ЗДДС лице, но не е установено на територията на страната. Счита, че има такова право и това следва от разпоредбите на ЗДДС - чл.68. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд – С. град, а с него и оспореният РА. Заявява претенция за разноски.

Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП” – [населено място] в с. з. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл....