Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП - гр. В., чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Н., срещу решение № 1789 от 16.09.2016 г. по адм. дело № 1823 по описа за 2016 г. на административен съд - Варна.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на [фирма] и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК от адв.Н. Б.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 16-197406 от 14.06.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП-гр. В.. С нея, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок от 15 дни..

В мотивите на съдебното решение съдът е обсъдена фактическата и правната страна по спора. Същият е изложил съображения за компетентност на органа издал акта, за което той следи служебно, като за точност следва да се посочи, че между страните не е имало спор затова. Приел е също, че в мотивите на оспорения административен акт се съдържат фактически и правни основания за издаването му, поради което не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му.

Правилно съдът е приел, че при налагане на принудителна административна мярка административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, което означава, че при констатирано нарушение същата следва да бъде наложена, още повече, че тя изпълнява и превантивна функция.

Правилно съдът е приел, че за да се издаде процесния административен акт, следва да се установи по категоричен начин нарушението по чл.25, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Конкретно е установено, че е издаден акт за административно нарушение № F204743 от 11.03.2016 г., съглано който на 20.09.2015 г. не е издаден фискален бон за сумата от 300.00 лв., получена за курсове по математика и български език и литуретура за 2 клас, и математика за 4 клас. За да се обоснове съдът, след обсъждане на цитираните норми от наредбата е приел, че касова бележка следва да бъде издавана при всяко плащане, в какъвто смисъл е и уеднаквената съдебна практика. Приел е, че по делото не се доказва по категоричен и несъмнен начин, че на 20.09.2015 г. търговското дружество, адресат на принудителната мярка, е приел плащане в посочения размер. Изводът е обосновал с факта, че приходния касов ордер, представен за установяване на прието плащане, не съдържа наименованието на предприятието и за лицето, което го е съставило, като липсват данни и подпис за вносител и за приел плащането на посочената дата в цитирания размер. Този документ е първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) и документира нареждане за приемане на парични суми в касата на предприятието, но по делото безспорно се установява, че фискален бон е издаден от фискално устройство на 23.09.2015 г. за същата сума, която дата е първият работен ден след датата на твърдяното приемане на плащането.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от административния съд съображения относно характера на обжалвания акт, неговата действителност и тези относно установените в съдебното производство обстоятелства, направени след подробен анализ на събраните писмени доказателства, както и тяхното ценене. Също така съдът правилно се е позовал и на липсата на последици от обсъжданото нарушение, понеже е осъщствено издаване на фискален бон и това във времето е осъществено много преди започване на административното производство, приключило с оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна следва да се присъдят такива в размер на 300.00 лв., на основание чл.161 от ДОПК и чл.9, ал.1, във връзка с чл.8, ал.3 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция.

Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1789 от 16.09.2016 г. по адм. дело № 1823 по описа за 2016 г. на административен съд - Варна.

ОСЪЖДА ТД на НАП-гр. В. да заплати на [фирма] сумата 300.00 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..