Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Ш., срещу решение № 7081 от 18.11.2015 г. по адм. дело № 4833 по описа за 2014 г. на административен съд - София град, с което е изменен оспорения от нея ревизионен акт по повод определено задължение за данък върху доходите за 2006 г. и лихвата за забава, и в частта на същото решение, с което жалбата й е отхвърлена по повод определяне на задължения за същия данък за 2007 г. и за 2008 г. и начислената лихва за забава.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Т.. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния - София град е бил ревизионен акт (РА) № 2191304121 от 7.11.2013 г. на органа по приходите, потвърден с решение № 548 от 27.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. Същият е издаден по повод осъществена ревизия в изпълнение на решение № 2702 от 19.11.2012 г. на директора на "ОУИ"-гр. С., по прилагането на Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм. ) за ревизирана отчетна 2006 г. и на ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) за ревизирани отчетни години 2007 г. и 2008 г. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), поради което тя е осъществена по специалния ред. Ревизираното лице е било уведомено по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК. и е представило исканите му писмени обяснения и доказателства, включително и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. С ревизионния акт за определени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 3 960.03 лв. и лихва за забава в размер на 3 035.07 лв. за 2006 г. За 2007 г. размерът на задълженията по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е 7 399.05 лв., а на лихвата за забава е 4 635.05 лв., а за 2008 г. е са в размер на 732.84 лв., данък върху доходите и на 348.55 лв., лихва за забава.
В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата обстановка, установена в ревизионното производство и това пред решаващия административен съд по ревизирани години. Точно и всеобхватно са посочени и обсъдени събраните доказателства, както и тези, събрани в съдебното производство, включително и доказателственото средство - съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения.
Съдът е обсъдил и валидността на оспорения пред него ревизионен акт, с оглед приложимата редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК относно компетентността на органа, издал акта, поради което и правилен е изводът му, че актът не е нищожен, понеже производството е висящо към 1.01.2013 г., съгласно § 35, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр.82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Този извод на съда е в съответствие с установената съдебна практика за висящност на производството след отменително решение на решаващия административен орган и развитие на друго, второ, ревизионно производство в негово изпълнение. За валидността на ревизионния акт съдът следи служебно, поради което възражението за нищожност на РА, въведено от жалбоподателката с молба от 18.10.2016 г., след постановяване на определение за даване ход по същество, не следва да бъде обсъждано и като несвоевременно направено.
Следва да се посочи, че първоинстанционният съд освен фактическото изложение е направил конкретно изложение относно спорните и безспорни факти и възраженията на жалбоподателката при административното и съдебно оспорване.
Основният спорен момент е наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за осъществяване на ревизията, а именно декларираните и/или олучени приходи и доходи на ревизирането лице не съотвестват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Другият спорен момент е правилното формиране по основание и размер на самите данъчни задължения, респ. тяхната дължимост, както и на задълженията за лихви за трите ревизирани години.
Съдът изрично е посочил и обсъдил семейното положение на ревизираното лице, омъжено до 29.06.2006 г. и впоследствие разведено, както и че има две деца, с родител, който не е съпруг, и фактът, че то и първото дете, родено през ревизирания период (на 30.07.2007 г.) представляват отделно домакинство. Също така е обсъдена извършваната от лицето дейност, източник на доходи през отделните години - тези по трудово правоотношение с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], получавани в брой, а от последното дружество и по банкова сметка. Освен това лицето е придобило доходи чрез договори за дарения от майка си, баща си, сестра си, дядо си, леля си, както и от договор за заем с М. Г.. Не е бил спорен фактът, че тези лица са имали способността да предоставят конкретно посочените парични суми в левове или евро. Обсъден е и фактът, че лицето е едноличен собственик на [фирма], както и че е регистрирано като дистрибутор на козметични продукти с марка [наименование]. Административният съд е обсъдил и имущественото състояние на ревизирания субект, а именно, че притежава 4 недвижими имота в [населено място] и една лека кола, както, че е осъществявало пътувания до Франция, Австрия, Сърбия, Турция, Италия, Гърция и Кипър. По повод на последните не са ангажирани доказателства от адресата на ревизионния акт, но същият и дал съгласие за разкриване на банкова тайна, респ. на сведени за извършени банкови операции, наличност на открити/закрити банкови сметки в [фирма], [фирма] и [фирма]. Констатирано е, че за 2006 г. лицето не е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.41 от ЗОДФЛ отм. , а за 2007 г. е подало ГДД по чл.51 от ЗДДФЛ, както и че 2008 г. не е подало ГДД по чл.51 от ЗДДФЛ.
Съдът подробно е обсъдил всяка от ревизираните години и паричния поток, формиран чрез приходна и разходна част, като е приел за начално салдо към 1.01.2006 г. сумата от 2 500.00 лв., отчел е констатирания от ревизиращия орган недостиг за 2006 г. в размер на 19 150.13 лв., приел е като доказан недостига в размер на 33 679.36 лв. за 2007 г. и на 7 328.41 лв. за 2008 г. Следва да се посочи, че административният съд е изброил направените възражения пред решаващия административен орган и тези въведени чрез първоинстанционната жалба, като подробно ги е съпоставил. Приел е, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта относно облагането за 2006 г., което се дължи на допусната грешка от ревизионния орган при формиране на началното салдо и по точно грешно отразено в ревизионния акт (в колоната за разходи, вместо в колоната за приходи), като при аритметичния спор тази сума е извадена от входящия паричен поток. Също така като отново се е позовал на съдебния експерт и е приел, че за тази година в ревизионния е отчетен недостиг на средства по дни, без прихващане в годишен аспект, поради което се е позовал на неговите заключения в конкретно посочения от него и обсъден от съда вариант. Така размерът на задълженията за 2006 г. за данък и лихва са намалени от 3 960.03 лв. и от 3 035.07 лв., на 1 648.63 лв. и от 1 263.55 лв. По повод облагането за 2007 г. и за 2008 г. съдът е счел, че ревизионният акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил оспорването. При формирането на този извод съдът се е позовал на вариант 1 от основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, като за двете последни години установеният недостиг от експерта е в по-голям размер от този, приет от ревизиращия орган, поради което правилно се е съобразил с уредения в чл.160, ал.5 от ДОПК принцип за невлошаване положението на оспорващия.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като при постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения. Съдът е направил правилна преценка за действителност на оспорения ревизионен акт и относно недопуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган. За да обоснове извод за законосъобразното провеждане на ревизията по специалния ред на чл.122 и сл. от ДОПК, съдът е обсъдил подробно формирането на паричния поток за ревизирания период по години и началното салдо към 01.2006 г. По повод на тези обстоятелства са основните възражения на касатора, идентични с тези в административното и съдебното производства, както вече беше посочено.
По повод формирането на началното салдо трябва да се посочи, че съдът е възприел заключението, дадено по съдебно-счетоводната експертиза относно допусната техническа грешка на посочването му в колоната за разходите му и преди всичко отчетения от ревизиращ орган недостиг на средства по дни и без прихващане в годишен план за 2006 г.. Това е видно от стр.6 от посоченото основно заключения, потвърдено и от разпита на експерта в съдебно заседание от 26.05.2015 г. Следва да се посочи, че е това е дало отражение и в следващите две ревизирани години, съответно е съобразен недостига, констатиран от вещото лице за 2006 г., съобразен в паричните посоци и за тези години - 2007 г. и 2008 г. Това води до промяна в размера на задължението за първата година в посока на намаляване и увеличаване за следващите години, поради което и при съобразяване с чл.160, ал.5 от ДОПК съдът е отхвърлил жалбата на лицето срещу ревизионния акт в тази му част.
По повод възражението относно неотчитане от съда на факта, че лицето е живяло при родителите си, които са заплащали т. н. режийни средства, правилно съдът е отграничил основния факт, че тя, първоначално със съпруга й, впоследствие сама и след това с първото й дете, обособява отделно домакинство. Това се отнася и то изрично отбелязаното от съда, че данните от НСИ се отнасят до това понятие, като лицето, живеещо и при родителите си в посочените качества, представлява самостоятелно домакинство.
По повод възражението за неотчитане на сумата по договор за проучване на пазар на паркетни подови настилки от масивна дървесина от 22.02.2006 г. между ревизираното лице и Р.Б., изпълнители и [фирма], възложител, с обща стойност от 80 000.00 лв., съдът правилно е приел, че същата не може да бъде приета като приход. Действително е налице такъв договор, счетоводно отразяване на плащания от 50 000.00 лв. в търговското дружество, но под обща партида, споразумение от 16.08.2006 г. за предаване на сума от 40 000.00 лв. на ревизираното лице. Вещото лице обаче изрично посочва, че не може да се определи каква точно сума е получена от лицето. С оглед на представен РКО и две платежни нареждания за сумата от 50 000.00 лв., с получател Р.Б., правилно е прието, че тя е получена от Р.Б., който е и управител на това търговско дружество, възложител. Цитираното споразумение по дата логично да е след това, но не се установява по категоричен начин, че от получените пари от Р.Б. са предоставени на ревизирания субект претендираната сума за нейното участие, още повече, че Р.Б. твърди, че лицето е получило парите в брой от касата на дружеството, но това не се установява по делото. Представените в съдебното производство доказателства не са кредитирани, понеже са оспорени и съдът е приел, че са новосъздадени. По същите съображения съдът не е приел за приход сумата от 24 000.00 лв., плащане по предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен между ревизирания субект - продавач и [фирма] - купувач. Безспорно е осъществено осчетоводяване на същата при търговското дружество, но с оглед на представена разписка от 23.08.2007 г. и събраните гласни доказателства - разпит на управителя Р.Б., е прието, че такъв приход не е реализиран. Следва да се посочи, че експертът не е взел предвид такава сума като приход и в двете заключения, основно и допълнително, по задачи поставени от самата жалбоподателка.
По повод възражението за неотчитане на приходи по повод направени разходи за закупуване на продукти, понеже ревизираното лице е дистрибутор на [наименование], то е неоснователно. Съдът правилно е възприел фактическата обстановка в тази част на спора, понеже не се установява по категоричен начин, а и няма доказателства, какви приходи е реализирало ревизираното лице, още повече, че то е осъществявала продажби самостоятелно и с майка си, а също и че част от закупените продукти са били за лично ползване. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че твърдението за приходи от дистрибуторска дейност е недоказано.
По повод на възражението за отчитане от ревизиращия орган като разходи на парични средства тези по повод почивки на жалбоподателката и детето й, понеже са представени счетоводни документи, чрез които това се доказва, следва да се посочи, че правилно административният съд се е позовал на носенето на доказателствената тежест. Именно адресатът на ревизионния акт следва да докаже твърденията си, поради извършването на ревизията по специалния ред затова и с оглед на уреденото в чл.124, ал.2 от ДОПК. По делото такива доказателства не са ангажирани.
По повод на възражението за приетото относно разходи по закупуването на лекия автомобил, правилно съдът е приел, че вещта е придобита по време на брака на ревизираното лице и е в режим на семейна имуществена общност. Също така са налице доказателства за извършване на плащане по повод на същия от него, поради което няма основание да се приеме, че жалбоподателката няма участие в закупуването на лекия автомобил, което тя твърди.
По повод на възражението за отчитане като приход на получени като дарение парични средства в размер на 70 000.00 лв. от македонски гражданин, правилно съдът е приел, че след като надареното лице твърди, че сумата е получена от него в брой, то не доказва това. По делото е установена способността на дарителя да дари сума в посочения размер, но не е доказано предоставянето на същата на жалбоподателката. Няма документ за банков превод или митницеска декларация за внасяне на посочената сума в брой. Събраните гласни и писмени доказателства не установяват спорните обстоятелства по делото. Представената разписка за предаване от 30.09.2006 г. е частен документ, не се ползва с материална доказателствена сила, а същата се преценява във връзка с останалите данни по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, съответно съобразен с фактическата обстановка по спора и събраните доказателства и доказателствено средство е изводът на съда за доказано по категоричен начин обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което и правилно са определени задълженията за данък върху доходите и лихви за забава за ревизираните години.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 010.83 лв., на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, чл.8, ал.1, т.4, в приложимата редакция към постановяване на определението за приключване на съдебните прения.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7081 от 18.11.2015 г. по адм. дело № 4833 по описа за 2014 г. на административен съд - София град.
ОСЪЖДА М. Б. Ш. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. сумата 1 010.83 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.