О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60296

Гр. София, 21.07. 2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

П. Х.

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т.дело № 818/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по две частни жалби, подадени от пълномощника на С. А. Д. и Д. А. Д., срещу определение № 411/10.02.2020 г. по в. гр. д.№ 2864/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав. С него, на основание чл.248 вр. чл.78 ал.5 ГПК, по молба на частните жалбоподатели, въззивният съдебен състав е изменил постановеното по делото решение № 2700 от 05.12.2019 г. в частта на разноските, присъдени в полза на „Застрахователно дружество „Б. И. АД, [населено място], като: размерът на разноските, присъдени за първата инстанция, е намален от 40 800 лв. на 10 000 лв. /не е уважено искането за тяхното редуциране до 9 408.48 лв./, а искането за намаляване на разноските на ответника за въззивната инстанция от 9 800 лв. до 7 730 лв. е оставено без уважение изцяло.

В частните жалби срещу посочените части /а именно с които молбата по чл.248 ГПК е преценена като неоснователна/, се излагат съображения за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения, касаещи предмета на спора; не е изчислил правилно минимално дължимия адвокатски хонорар; направил е необоснована преценка, че адвокатското възнаграждение може да надвишава минимално установения размер по НМРАВ при липсата на фактическа и правна сложност на делото; както и неправилно е приел, че към сумата за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се прибавя ДДС. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли, след съответна отмяна на атакуваното определение, разноските, възлизащи на 10 000 лв., да бъдат допълнително намалени с още 591.52 лв., а разноските, възлизащи на 9 800 лв. да бъдат редуцирани до 7 730 лв.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователно дружество „Б. И. АД, [населено място].

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, намира следното:

Частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Съдът няма задължение, при разглеждане на възражението по чл.78 ал.5 ГПК, да определя винаги минимално установения размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.36 ЗЗД, а има само задължение да не намалява при прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение под този размер. В конкретния случай въззивният съд е направил комплексна, обоснована и правилна преценка относно фактическата и правна сложност на делото, както в първата, така и във въззивната инстанция, като определените от него възнаграждения съответстват на осъществената процесуална защита по спора, макар леко да надвишават минималните по Наредба № 1/09.07.2004 г. Освен това, частните жалбоподатели не са възразили срещу списъка по чл.80 ГПК, представен от „Застрахователно дружество „Б. И. АД, освен /бланкетно/ за прекомерност на претендираното възнаграждение. Недопустимо е в производството по чл.248 ГПК да се релевират за първи път възражения, които е следвало да се направят до приключване на устните състезания.

С оглед изложеното, определението се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 411/10.02.2020 г. по в. гр. д.№ 2864/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, в обжалваните му части.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: