Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Г. против решение № 446 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 113/2016 г. на Административен съд – София-област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, като се реши спора по същество и се отмени оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на касационния жалбоподател.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция на МВР – София, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – София-област е отхвърлил жалбата на Ц. Г. Г. против заповед № 5173-4593/22.12.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР – София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 ЗМВР е наложил на служителя в качеството му на старши инспектор – началник участък [населено място] към Районно управление [населено място] при ОДМВР – София дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

По делото са установени следните фактически и правни обстоятелства:

По повод подаден сигнал рег. № 328600-14868/29.09.2015 г. от Л. Ч. от [населено място] е издадена заповед № 3286з-1009/25.09.2015 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР за назначаване на комисия за извършване на проверка на данните за допуснати нарушения във връзка с разследването по заявление № 347000-1057/27.05.2015 г., регистрирано в РУ гр.[населено място] от Л. Ч. за извършено престъпление от неизвестно лице.

Проверката е приключила със справка рег. № 3286р – 17451/28.10.2015 година.

В нея е отразено, че сигналът на Л. Й. е по повод неправомерно теглене на суми от неизвестно лице от дебитна карта, собственост на нейната майка, по време на болничен престой на последната в лечебно заведение в гр. С., на 05.05.2015 г., 12.05.2015 г. и проверка на баланс на 22.05.2015 година. Към сигнала са приложени разпечатки от банка [фирма], от които е видно, че на посочените дати е оперирано с картата от банкомати, находящи се в гр. П..

С резолюция от 27.05.2015 г. на главен инспектор Х. П. материалът е възложен на старши инспектор Ц. Г. „за проверка и доклад“.

В справката са описани предприетите действия по проверка на изложеното в сигнала от жалбоподателя Г..

С докладна записка от 29.06.2015 г. Ц. Г. поискал удължаване на срока на проверката по сигнала. Искането е мотивирано с необходимостта да бъдат приложени видеозаписи от камери на АТМ устройства на [фирма], намиращи се в гр. П., без прилагането на които не е възможно да приключи проверката. Срокът е удължен с 30 дни, считано от 01.07.2015 г. с резолюция на изпълняващия функциите по заместване на началника на РУ гр.[населено място].

С докладна записка рег. № 347р-4392/04.08.2015 г. жалбоподателят Г. описал установените факти по разследването, според които са налице данни за извършено престъпление от общ характер на територията на гр. С. и предложил преписката да бъде изпратена в 06 РУ на СДВР. Предложението е прието и преписката е изпратена на 06 РУ на СДВР.

Комисията е констатирала, че по-късно преписката е изпратена от 06 РУ на СДВР на 01 РУ – Перник. В резултат на удължаване на срока за разследване и препращането й на полицейските управления е забавено разследването на случая.

В заключение, комисията е установила по отношение на Ц. Г., че след възлагане на сигнала от началника на районното управление за проверка и доклад, е следвало своевременно да анализира изнесената информация, да изготви докладна записка и предложи сигналът да бъде изпратен на териториалната структура на ОД на МВР - Перник по компетентност, което не е изпълнил, както и без основание е поискал от началника на районното управление да бъде удължен срока за проверката. За допуснатите нарушения на служебната дисциплина комисията е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

Ц. Г. се е запознал с резултатите от проверката и е представил писмени обяснения по случая.

С обстоятелствената част на оспорената пред административния съд заповед е посочено, че с деянието си:

1. Ц. Г. е извършил проверка по възложения му с резолюция сигнал рег. № 328600-14868/29.09.2015 г. от Л. Ч. в противоречие с разпоредбите на чл. 10 от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, утвърдени от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-708/24.10.2015 година. Разпоредбата гласи, че когато съобщението за извършено престъпление е от компетентността на друга структура в МВР, същото се приема и регистрира във входящия дневник и материалите се изпращат на съответната структура.

2. Служителят е поискал без основание от началника на районното управление да бъде удължен срока на проверката в противоречие с разпоредбите на т. 8 от Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи със заповед рег. № Iз-2131/25.10.2013 година. Съгласно т. 8, резолюцията съдържа указания за изпълнение на задачата, срок, подпис и дата. В случай, че срокът не е указан или не произтича от нормативен акт, срокът за изпълнение е до 10 работни дни.

Фактическите обстоятелства са подведени към хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за които дисциплинарни нарушения на служителя е наложено обжалваното дисциплинарно наказание.

Административният съд е приел, че обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1- 5 АПК и не са налице основания за отмяната й.

Съдът е констатирал, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в предвидените от закона срокове и при спазване на правилата за провеждане на дисциплинарното производство.

След като е обсъдил установените по делото фактически обстоятелства е достигнал до извод, че служителят е осъществил описаните в дисциплинарната заповед нарушения на служебната дисциплина, като действията му правилно са квалифицирани от органа като несъответни на визираните в заповедта вътрешни разпоредби. Посочил е, че нормата на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е бланкетна и в случая точно и обосновано е прието, че поведението на служителя покрива признаците на фактическия състав на разпоредбата. Счел е, че при определяне на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е спазил изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като вярно е отчел тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя.

При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения:

Правилни са изводите на съда относно издаването на оспорената заповед от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила, релевантни в дисциплинарното производство, проведено по реда и на основанията в ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ).

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, както вярно е приел съда. Жалбоподателят е представил писмени обяснения, в които не е изложил конкретни фактически и правни аргументи по установяванията в справката на комисията, а се е оплакал от неяснота в същата. Дисциплинарно наказващият орган неправилно е отказал с резолюция да приеме писмените обяснения на служителя поради изтекъл срок - няма данни за точния час на представянето им, още повече възприетият 24-часов срок не е нормативно установен. Това обстоятелство не обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради нарушение на правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, тъй като липсва конкретика в съдържанието им, т. е. няма игнорирани релевантни факти.

Съдът е установил вярно относимите към спора фактически обстоятелства, но въз основа на тях неправилно е приел, че обжалваната заповед е материално законосъобразна.

Безспорно е, че сигналът на Л. Ч. е регистриран в РУ - [населено място] на 27.05.2015 г., възложен е на жалбоподателя на същата дата, който е приключил работата по него с докладна записка от 04.08.2015 година.

Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, утвърдени от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-708/24.10.2014 г.(неточно посочена като 2015 г. в заповедта), в т. 10 предвижда, че когато съобщението за извършено престъпление е от компетентност на друга структура на МВР се приема и регистрира във входящия дневник и се изпраща на съответната структура. В случая това не е сторено, а сигналът е възложен за проверка и доклад, срокът за който е 10-дневен, съгласно т. 8 Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи със заповед рег. № Iз-2131/25.101.2013 г.

Следователно, с извършените действия по проверка на възложения му сигнал, служителят Ц. Г. е изпълнявал указанията, дадени с резолюцията на висшестоящия орган.

При оценка на действията на служителя - следвало ли е да извършва действия по изясняване на обстоятелствата в сигнала или в същия са се съдържали достатъчно данни, че е от компетентността на друга структура, дисциплинарно наказващият орган неправилно е приел, че не е спазено правилото на чл. 10 от цитираните вътрешни правила от Ц. Г., доколкото същият се е съобразил с дадените му указания, които са да провери по същество сигнала, а не да го изпрати незабавно по компетентност на съответната структура на МВР.

При това положение, дисциплинарно наказващият орган незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя за пропуски в изучаването и прилагането на вътрешни правила, регламентиращи служебната дейност - т. 10 от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, утвърдени от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-708/24.10.2014 година.

На следващо място - основателно е възражението за вътрешно противоречие на нарушенията, за които е дисциплинарно наказан служителят. С второто, описано в заповедта нарушение, органът е приел, че сигналът е следвало да се разследва, преди да се изпрати на компетентната структура. Служителят е санкциониран за това, че не е успял в рамките на 10-дневния срок, предвиден в т. 8 от Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи със заповед рег. № Iз-2131/25.101.2013 г., да извърши проверката. Причините за поисканото удължаване на срока са изяснени в хода на дисциплинарната проверка, същите са били възприети като основателни от изпълняващия функциите на началник на РУ - [населено място]. Мотивите на служителя са били свързани с необходимостта от събиране на относима към случая информация и опасността същата да бъде унищожена междувременно, при изпращане на преписката по компетентност на съответното районно управление. Няма забрана както в нормативната уредба, така и във вътрешните правила, при необходимост да се удължи срокът за разследване, както и възможност за преценка на санкциониращия искането орган дали е основателно. В случая, тази преценка е била положителна, а служителят е приключил преписката с докладна записка в рамките на удължения срок. Ето защо, неправилно е прието, че служебното поведение на жалбоподателя показва пропуски в изучаването и прилагането на релевантните разпоредби при изпълнение на възложените му задачи.

Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което делото не следва да се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а съгласно чл. 222, ал. 1 АПК - да се реши по същество, като отмени обжалваната заповед.

С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции общо в размер на 895 лв., съгласно представените пълномощни, договори за правна помощ и съдействие и списък на разноски. Пред касационната инстанция ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските, такова е релевирано и при разглеждане на делото пред административния съд. Предвид обема на правна защита, проведените съдебни заседания и представения доказателствен материал, и съобразно установените минимални възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационната инстанция намира, че не са налице основания за редуциране на размера на дължимите от ответната страна разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 446 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 113/2016 г. на Административен съд – София-област и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № 5173-4593/22.12.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР – София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 ЗМВР е наложил на Ц. Г. Г. - старши инспектор – началник участък [населено място] към Районно управление [населено място] при ОДМВР – София дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - София да заплати на Ц. Г. Г. направените деловодни разноски пред двете инстанции общо в размер на 895 лв.

Решението не подлежи на обжалване.