Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на началник група при сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Кюстендил, срещу решение № 145 от 27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 186/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Кюстендил, с което е прогласена нищожността на негова заповед № 17-1139-000265 от 15.06.2017 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи валидност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, се претендира отмяна на съдебния акт и отхвърляне на подадената срещу нея жалба.

Ответникът – Д. Г. П., от [населено място], [улица], в представено по делото писмено становище, оспорва жалбата. Претендира съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 17-1139-000265/15.06.2017 г. на началник група при сектор "ПП" при ОДМВР – Кюстендил, на основание чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), на жалбоподателя Д. Г. П., е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС)" за срок от 1 година. Мярката е наложена чрез изземване на 2 броя регистрационни табели с ДК [номер] и свидетелство за регистрация на МПС №[номер], като в заповедта са изложени мотиви, че СУМПС на водача с №[номер], водещо се наотчет в СДВР, е с изтекъл срок на валидност до 18.05.2017 г. Описаните в заповедта факти са констатирани с Акт за установяване на административно нарушение № Г 890580/15.06.2017 г.

При извършената проверка съобразно чл. 168 АПК, съдът е счел, че процесната ПАМ е постановена от некомпетентен орган, съобразно представената заповед № 277з-91/23.01.2015 г. на директора на ОДМВР Кюстендил, издадена на основание т. 2 от заповед с рег. № 8121з48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи. С нея длъжностни лица от структурните звена на дирекцията, в т. ч. и началници на групи в сектор "ПП" са оправомощени да издават заповеди по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б "а" и т. 6 ЗДвП.Пвайки се на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, съдът е приел, че на адресатите на заповедта са делегирани права за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б "а" и т. 6 и т. 7 ЗДвП, като мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е извън предметния обхват на заповедта. При липсата на представени доказателства за надлежно упълномощаване на лицето, издало оспорения административен акт, решаващият съд е приел същият за нищожен, като постановен от материално некомпетентен орган. Решението е правилно.

При вярно установена фактическата обстановка първоинстанционният съд е обосновал съответен на материалния закон правен извод за нищожност на оспорената заповед № 17-1139-000265/15.07.2017 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Цитираната разпоредба в редакцията й, приложима към датата на издаване на оспорения акт, предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прекратява регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП ПАМ е уредена с изменението на закона (нова - ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) и в унисон с тази нормативна промяна е регламентацията на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), предвиждаща ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Анализът на цитираните норми сочи, че с акта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителят на службата за контрол, в случая директорът на ОДМВР – Кюстендил, упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочените видове, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието.

По делото е представена заповед № 277з-91 от 23.01.2015 г. на директора на ОДМВР - гр. К., с която са определени длъжностните лица при ОДМВР, оправомощени да прилагат ПАМ, между които действително попада и издателят на акта. В тази заповед са определени не само длъжностните лица, имащи право да издават съответните актове на държавно управление, но и лимитативно са посочени конкретните мерки, които те могат да налагат – тези по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП. Обяснимо, разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП не е цитирана, т. к. заповед № 277з-91 от 23.01.2015 г. е издадена две години преди влизането й в сила и обективно законодателно уредената с нея ПАМ не би могла да се включи в предметния обхват на делегацията. При това положение акта за делегация от 23.01.2015 г. и настъпилото изменение на закона с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., но действащо към датата на издаване на спорната ПАМ - 15.06.2017 г., не е основание за възникване на материална компетентност на началника на група при сектор "ПП" при ОДМВР – Кюстендил да налага ПАМ при процесната хипотеза, нормирана от 21.01.2017 г.

Както се посочи, ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица). Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото не се твърди, нито е представена заповед, установяваща надлежно делегиране на материална компетентност на началника на група при сектор "ПП" за прилагане на ПАМ по т. 2а на чл. 171 ЗДвП, която да е била налице към момента на издаване на оспорената заповед № 17-1139-000265/15.06.2017 г., поради което издателят на обжалваната заповед не е имал правото да я постановява. При отсъствието на доказателства за конкретно оправомощаване, съдът е направил обоснован правен извод, че оспореният акт е издаден от некомпетентен по материя орган.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АС - Кюстендил, като правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, ОДМВР Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, чието реализиране е надлежно установено с годни писмени доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 186/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. К., да заплати на Д. Г. П., от [населено място], [улица], разноски в размер на 1000 (хиляда) лева. Решението е окончателно.