Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – В. Т, чрез процесуален представител, срещу решение № 337/08.11.2016г., постановено по адм. дело № 427/2016г. по описа на Административен съд – В.Т.П в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу първоначалния индивидуален административен акт.
Ответникът – Г. Б. Г., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за липсата на касационни основания за отмяна, поради което счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на Г. Б.Г.Р № 1012-04-41#1/13.06.2016 година на и. д.Директор на ТП на НОИ - В. Т, с което е отхвърлена жалбата й с вх. № 1012 - 04 - 41/20.05.2016 година срещу Разпореждане № 044-00-493-1/27.04.2016 година на ръководител на осигуряването за безработица. Преписката е върната на административния орган - директора на ТП на НОИ В. Т за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение.
Началото на административното производство е сложено със заявление вх. № 044-00-493/22.04.2016 година, подадено от Г., с което е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирала прекратено правоотношение на 11.04.2016 година с [фирма], както и ПД U1 за удостоверяване на осигурителен период от Австрия за времето от 17.12.2013 година до 10.04.2016 година. Доходите за заетост за периода от 09.03.2016 година до 10.04.2016 година са в размер на 1855,49 евро или 3629,02 лева. С Разпореждане № 044-00-493-1/27.04.2016 година на ръководител на осигуряването за безработица й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 11.04.2016 година до 10.12.2016 година в размер на 72,68 лева дневно. Недоволна Г. го е оспорила с жалба вх. № 1012-04-41/20.05.2016 година, въз основа на която е постановено и решението на директора на ТП на НОИ – В. Т. С последното жалбата е отхвърлена с мотиви, че е изпълнено условието на чл. 54 а от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като са налице данни за осигурителна заетост за 10 месеца и 1 ден, но при изчисляване на размера на обезщетението среднодневното възнаграждение се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 62 § 1 и 2 от регламент 883/2004. Административният орган се е мотивирал с израза в чл. 65 (5) (а) от посочения регламент, че когато доходът на лицето по последната му работа в компетентната държава - членка надхвърля максималния осигурителен доход на България този доход следва да бъде ограничен до максималния, за да се спази условието на чл. 54б, ал. 1 от КСО.
При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд приема, че фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.
Първоинстанционният съд извежда, че при изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, § 1 от регламента, която гласи, че компетентната институция на държава - членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.
Обоснован е извод, съобразно който решаващият съд намира, че в чл. 62 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че §1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, в случая разпоредбата на чл. 54б ал. 1 от КСО, предвиждаща специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава - членка.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че размерът на получаваното трудово възнаграждение от Г. следва да бъде взет предвид при изчисляването на размера на обезщетението за безработица. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – В. Т, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл.146 АПК.
Установените по делото факти във връзка с осигуряването на лицето в друга страна - членка на Европейския съюз не попадат в хипотезиса на разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, която е приложима при определяне на осигурителния доход за време, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Р. Б е страна. В случая са приложими разпоредбите на европейското право. Съгласно чл. 8 от Регламент № 883/2004 г., същият заменя всички приложими между държавите членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле.
С чл. 54б, ал. 1 от КСО е предвидено при изчисляване на дневното парично обезщетение да се взема предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
В настоящия случай придобитият от ответницата по касация осигурителен доход в друга страна - членка на ЕС е по-висок от максималния осигурителен доход за България. На основание чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност при изчисляване на обезщетението компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В § 3 на чл. 62 от Регламент № 883/2004 е предвидено, че за безработно лице, обхванато от чл. 65, § 5, буква а, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. По отношение на ответницата по касация се има предвид осигурителният доход, получаван от нея при последната й работа през последните 24 месеца при прилагане на законодателството на друга държава-членка. В същата насока е съдебната практика, възприета с решение № 3398 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2014 г., VI о., решение № 2191 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2014 г., VI о., решение № 3712 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15224/2013 г., VI о. и др.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337/08.11.2016г., постановено по адм. дело № 427/2016г. по описа на Административен съд – В. Т. РЕШЕНИЕТО е окончателно.