Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. В. от гр. [населено място] срещу решение № 4341/27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 7726/2013 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 2051202886/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 980/03.06.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП предвид изменителния диспозитив, постановен от съда за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 135,53 лв. и за 2006 г. в размер на 25 125,23 лв., както и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 8 254,47 лв., за 2008 г. в размер на 14 488,66 лв., за 2009 г. в размер на 3,88 лв. и за 2010 г. в размер на 778,90 лв., ведно със законните лихви за забава върху посочените главници. Релевират се оплаквания, че решението в частта по ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ е неправилно, като от касационната жалба може да се направи извод, че съдът е нарушил материалния закон, както и че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Голяма част от оплакванията на касатора са насочени срещу ревизионния акт, а не срещу първоинстанционното решение. Касационният жалбоподател изразява несъгласие, че органите по приходите са го уведомили за преминаване по особения ред на облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК едва, когато му е връчен ревизионния доклад – уведомлението по чл. 124, ал.1 ДОПК е изготвено на 24.04.2012 г., а първоначалната заповед за възлагане на ревизията...