Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на проф. д-р М. А. Г., с адрес: гр.[населено място], [жк], [жилищен адрес]0, срещу решение №6651/01.11.2016 г., постановено по адм. д.№1887 по описа на Административен съд София град за 2016 г. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/№П-22221015188037-004-001 от 19.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП –София, потвърден с решение №178/03.02.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на възстановяване на данък върху доходите в размер на 355,32 лв. за 2014 г., по реда на чл.22б от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА)/ЗДДФЛ/. Отказано е също така да бъде възстановена сумата от 739.20 лв., представляваща здравни вноски, които М. Г. е заплатила от месец ноември 2013 до месец юни 2015 г. без да са били дължими.

В касационната жалба се твърди, че погрешно са третирани „безспорни правилни факти и обстоятелства“. При правилно установена фактическа обстановка, неоспорена от страните, съдът е направил неправилни правни изводи. При постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на съдебното решение, като делото бъде решено по същество или да бъде „върната преписката със задължителни указания на ответника за възстановяване или прихващане на сумата от 739,20 лв“.

Претендира се присъждане на направени разноски пред АССГ и настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът-Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно мотивирано заключение, че касационната жалба е...