Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез главен юрисконсулт Л. К. против Решение № 6485 от 26.10.2016 г. постановено по адм. д. № 7550/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Наведени са доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основани за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е допуснато нарушение при публикуване на заповедта на кмета на Столична община за условията на търга. Сочи, че с публикуването на заповедта във вестник „[наименование]“ и вестник „[наименование]“ са били изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ППЗДС /Правилник за приложение на ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ)/ в относимата й редакция към процесния период. Също така касационния жалбоподател счита, че първоинстанционния съд не е обсъдил представените доказателства относно оповестяването на заповедта чрез поставянето й на видно място, а именно на таблото за обяви в сградата на Столична община, като по този начин счита, че оповестяването на тръжната процедура не е опорочено. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като съдът се произнесе с решение с което да остави в сила оспорената заповед № СО15-09-08-89/01.07.2015 г. с която е определен [фирма] за спечелил публичния търг с явно наддаване за отдаване под наем на част от недвижим имот – изключителна държавна собственост – езеро „[наименование]“. Претендира присъждане на направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – [фирма], [населено място], не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна – [фирма], редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата
Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Счита, че първоинстанционния съд не е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, като неправилно е приел че е допуснато нарушение на процедурата по публичното й оповестяване. Счита, че административно орган е изпълнил задължението си съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, като от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:
Производството по адм. д. № 7550/2015 г. на Административен съд София – град е било образувано по жалбата на [фирма], [населено място] срещу Заповед № СО15- РД -09-08-89/01.07.2015 г. на кмета на Столична община, с която е определен [фирма] за спечелил публичния търг с явно наддаване за отдаване под наем на част от недвижим имот – изключителна държавна собственост, предоставен за управление на Столична община, представляващ водната площ на езерото [наименование], находящо се на територията на Резерват на градинско – парковото изкуство „[наименование]“ за извършване на търговска дейност / атракционно –развлекателна/ по схема одобрена от Главния архитект на Столична община.
Развитите в жалбата доводи били за незаконосъобразност на заповедта поради това, че при провеждането на тръжната процедура са допуснати нарушения по публикуване на обявата, непубликувани в един национален и един национален ежедневник налагащи отмяна на постановения административен акт, като постановен в нарушение на чл. 44, ал. 1 от ППЗДС в относимата й редакция към издаването на заповед № СО15-РД-09-08-87/30.06.2015 г. за провеждане на тръжната процедура.
Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като жалбоподателят е посочил, че оспорения административен акт е постановен при несъобразяване и непълнота на относими в конкретния случай доказателства.
От приложените писмени доказателства съдът установил фактите по спора относно Заповед № СО15 - РД -09-08-89/01.07.2015 г. на кмета на Столична община, с която е определен за спечелил търга [фирма]. Съдът преценил, че търгът не е бил надлежно обявен, тъй като са представени доказателства за обявяването му в един централен вестник и на интернет страницата на администрацията на Столична община, като по този начин е било допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и 2 от ППЗДС. За да достигне до решаващия извод е приел, че изискванията за публичност и прозрачност са довели до опорочаване на тръжната процедура, поради което отменил оспореният административен акт.
Обжалваното решение е неправилно. Небосновани са изводите на административния съд, че са налице посочените в жалбата нарушения на административнопроизводствени правила по провеждане на търга, които да обусловят отмяна на административния акт.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ППЗДС в относимата й редакция изисква условията на търга, определени в заповедта по чл. 43, ал. 1, т. е. тази за откриване на процедурата по провеждането на търга, да се публикуват поне в един национален и в един местен ежедневник, както и на интернет страницата на съответната администрация най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие. Предвид представените по административната преписка доказателства, съдът е извел извод, че с публикацията в един национален ежедневник и обявяването му в интернет страницата на администрацията на общината, това изискване не е спазено, тъй като следва да са спазени в кумулативност с един местен ежедневник и обявяването на видно място в сградата на общината.
Настоящия състав на Върховния административен съд намира за основателен довода в касационната жалба, че с публикацията на заповедта в която са посочени условията на търга във вестниците „[наименование]“ и „[наименование]“ на 29.05.2015 г., които се разпространяват както на територията на Столична община, така също и на територията на цялата страна, което придава качеството и на двата вестника на национален ежедневник и местен. Поради това изискването на разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ППЗДС за публикуване на обявата в един национален ежедневник и един местен вестник е изпълнено от страна на административния орган.
Противно на изводите на административния съд е и за липса на доказателства относно изпълнение и на изискването на чл. 44, ал. 2 от ППЗДС за разгласяване условията на търга с поставяне на обявление в сградата на администрацията. Видно от приложената към преписката доказателства, търгът е разгласен с обява за провеждане на публичен търг с явно наддаване, подписана от кмета на Столична община, видно от протокол с рег. индекс СО15-6600-27-42/20.05.2015 г. за поставяне на обявата.
В случая дори и да не са били изпълнени част от изисквания на място и начин на оповестяване на тръжната процедура, настоящия състав намира за необосновани изводите на административния съд, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от протокола за проведения търг, това нарушение не е оказало влияние върху публичността на търга и не е осуетило възможността на жалбоподателя да участва в него. Жалбоподателят, като участник в тръжната процедура е представляван от упълномощено лице, което е направило ценово предложение, което не е достигнало до това на определения за спечелил процедурата участник, което обстоятелство не се оспорва от страните.
Сочените в жалбата и констатирани от съда нарушения са такива по административнопроизводствени правила по провеждане на търга, които са несъществени и не влияят на валидното действие на административния акт.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Направеното искане от касатора за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се уважи. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции е направено своевременно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, [фирма], [населено място] следва да заплати на Столична община разноски в размер на 400 лв., определени и за двете съдебни инстанции.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6485 от 26.10.2016 г. постановено по адм. д. № 7550/2015 г. по описа на Административен съд София - град. И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], с[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], срещу срещу Заповед № СО15- РД -09-08-89/01.07.2015 г. на кмета на Столична община
ОСЪЖДА [фирма], с[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица] да заплати на Столична община сума в размер на 400 (четиристотин) лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.